Хората с безконтролно преяждане се характеризират с повтарящи се епизоди на склонност да се хранят-преяждайки, по време на които се чувства загуба на контрол над храненето. За разлика от булимия, епизодите на неконтролируемто преяждане не са последвани от прочистване, прекомерно упражняване или периоди на гладуване. В резултат, хората с неконтролируемто преяждане често са с наднормено тегло или затлъстяване. Те също изпитват чувство на вина, срам или неустоимо желание за гуляй, което може да доведе до неудържима още по-голяма склонност и пристрастяване към храненето.
През 1997 г. неконтролируемто преяждане е включено в DSM-IV като временна диагностична категория, изискваща допълнително проучване. Около 50% от участниците в програми за отслабване, отговарят на клиничните критериите за Склонност към Преяждане или Хиперфагия
А от 2013 Хранителното Разстройство „Склонност към Преяждане” или Хиперфагия е вече официално одобрено и прието като диагноза в DSM- V (Диагностичен и Статистически Мануал (ръководство) за психичните заболявания на Американската Психиатрична Асоциация)
За диагностицирането му като „Склонност към Преяждане” са нужни следните фактори:
А. Повтарящи се епизоди на преяждане, характеризиращи се с поемане на ексесивно големи количества храна за кратък период от време и с чувството на загуба на контрол върху храненето през епизодите
Б. Периодите на преяждане се характеризират с поне 3 от следващите:
1. Хранене със значително по-голяма скорост от обикновено.
2. Хранене до достигане на непоносимо чувство на дискомфорт.
3. Изяждане на огромни количества храна без наличието на чувство на физически глад.
4. Хранене сам поради чувството на срам от количеството изядена храна.
5. Чувство на само-отвръщение, депресия или чувство на вина след преяждащи епизоди.
С. Подчертано изразен стрес по отношение на преяждащото поведение
Д. Преяждащите епизоди се повтарят минимум 1 пъти седмично в период от последователни 3 месеца.
Е. Периодите на преяждане не са асоциирани с редовна употреба на различните видове компенсаторни механизми характерни за Булимия Нервоза.
