Това е част от превод на научна статия, която резюмира хранителните нарушения при хора с наднормено тегло. Тук ви представяме само въведението, а в следващите няколко седмици ще публикуваме и останалите части на статията. Тя не цели да диагностицира, да прави превенция или да дава насоки за справяне с хранителните нарушения нито в оригинала си, нито в тази преведена версия. Споделяме я с вас с цел повишаване на информираността ви по темата.

Част 2: Контекст и възникване на ХН

Оригинали автори:

Angelique F. Ralph, Leah Brennan, Sue Byrne, Belinda Caldwell, Jo Farmer, Laura M. Hart, Gabriella A. Heruc, Sarah Maguire, Milan K. Piya, Julia Quin, Sarah K. Trobe, Andrew Wallis, AJ Williams‐Tchen and Phillipa Hay

Ralph, A. F., Brennan, L., Byrne, S., Caldwell, B., Farmer, J., Hart, L. M., Heruc, G.A., Maguire, S., Piya, M.K., Quin, J., Trobe, S. K., Wallis, A., Williams-Techen, A. & Hay, P. (2022). Management of eating disorders for people with higher weight: clinical practice guideline. Journal of eating disorders, 10(1), 1-42. https://jeatdisord.biomedcentral.com/articles/10.1186/s40337-022-00622-w

Въведение

Резюме

Основна обосновка за тази насока е, че въпреки широкото разпространение на хранителните разстройства при хора с наднормено тегло, те са оставали подценявани и недостатъчно лекувани.

Хранителните разстройства са сериозни, сложни и потенциално животозастрашаващи психични заболявания. В миналото е била наложена концепцията, че хранителните разстройства са проблеми при хора с ниско тегло¹, вече се знае, че това е неточно. Най-често срещаното хранително нарушение е преяждането, следват други специфични нарушения при хранене (OSFED) и булимия нервоза, които се срещат при хора с различна физическа структура [1]. Хранителните разстройства са често срещани и разпространението им нараства. Това важи особено за хората, с наднормено тегло. Такива са повече от половината от всички хора, страдащи от хранително разстройство. Това население обхваща повече от половината от всички хора с хранително разстройство в Австралия, като честотата на нарушенията нараства особено при хора с наднормено тегло [2].

Основна обосновка за тази насока е, че въпреки широкото разпространение на хранителните разстройства при хора с наднормено тегло, те са оставали подценявани и недостатъчно лекувани. Хора с наднормено тегло и хранително разстройство споделят, че са били неправилно диагностицирани, пренебрегнати от здравни специалисти и неглижирани или изключени от лечението на хранителни разстройства. Тази група често е изключена от изследванията на хранителни разстройства, с изключение на тези, свързани с преяждане. Стигмата на наднорменото тегло е основен фактор за тези пропуски и е разгледана в това ръководство. Насоките имат за цел да насърчат практиката, включваща обръщане на внимание на теглото и предоставят съвети как да се избегнат практиките за стигматизиране на наднорменото тегло.

¹ До включването на булимия нервоза в DSM-III през 1980 г. [1], единственото признато хранително разстройство е анорексия нервоза, свързвана с нисък индекс на телесната маса .

Целта на това ръководство е да събере най-добрите практики за справяне с хранителните разстройства при по-високо тегло, въз основа на предпоставката, че всеки човек с хранително разстройство заслужава справедлива, безопасна, достъпна и основана на доказателства грижа независимо от теглото си. То е в съответствие с ролята и функцията на Национална група за сътрудничество при хранителни разстройства (NEDC) за намиране на научни доказателства, даване на клинична експертиза и реабен опит в изграждане на национални стандарти за подобряване на системите за грижа за всички австралийци. Тъй като е важно е да се разпознават хранителните разстройства при хората с „тежко затлъстяване“ или такива, на които се препоръчва бариатрична хирургия, важно е да се отбележи, че това ръководство не се отнася до загуба на тегло или лечение на „затлъстяване“.

През 2019 г. под егидата на Управителният комитет на NEDC беше формирана група за разработване на насоките в това ръководство, съдържащо академична и/или клинична експертиза, и/или реален интердисциплинарен опит. Изградено на принципа „Насоки за насоки“от Националния съвет по здравеопазване и медицински изследвания (NHMRC), ръководството не е само е съгласувано със скорошни систематични прегледи, мета-анализи и клинични проучвания, но също и клинична експертиза и реален опит от практиката. Трябва да се отбележи,че реалният клиничен опит липсва в медицинските публикации. Тези насоки са преминали обстойна проверка от специалисти с академичен или клиничен опит, както и от всички заинтересовани страни.

Гайдлайнът е адресиран към всички здравни професионалисти и не адресира нуждите само на определена специалност. Няма за цел да дава препоръки за превенция или диагноза, но дава възможности за оценка  на състоянието. Гайдлайнът адресира лечението и/или  дава насоки за справяне, специално за хора с хранително разстройство, които са с по-високо тегло. Това включва, но не се ограничава

до психологически, фармакологични, хранителни, медицински и семейни дейности. Управлението на проблема трябва да обхване всички аспекти на хранително разстройство, като се препоръчва интердисциплинарен подход  (ICP), какъвто всеки практикяващ клицинист трябва да има. Читателите са насочени и към допълнителна литература за управление на специфични медицински и други психологически разстройства, които често се срещат при  хора с хранително разстройство и по-високо тегло.

Надяваме се, че това ръководство ще помогне на здравните професионалисти във всички области, които имат отношение към този проблем, за да разберат нуждите на хората с хранителни разстройства и наднормено тегло, за които се грижат, в процеса на осигуряване на подходяща помощ.

Освен това се надяваме, че клиницистите имат ясна представа занеблагоприятното влияние на стигмата на повишеното тегло върху техния живот, здравето и нуждите от лечение. Тези насок отчитат непълнотата на познанията ни, недостатъчност на консенсусите и по-ниските нива на доказателства на много препорък, както и необходимостта от нови подходи в тази област.

Обхват

Целта на това ръководство е да синтезира най-доброто към момента в практическите пoдходи за справяне с хранителни разстройства при хора с наднормено тегло. Фокусът е върху лечението на хранителното разстройство (вижте „История на хранителните разстройства и как възникват те” раздела за дефиниция на хранителни разстройства) при хора, живеещи с наднормено тегло. Целта не е адресиране загубата на тегло или „лечение на затлъстяване“. Това ръководство е предназначено за всички здравни специалисти и не представя специализирана информация за специфична дисциплина. Където е приложимо, читателите ще бъдат насочени към допълнителна литература за последното. Също така не се цели да предостави официални препоръки за превенция, но се обсъждат клинични съображения за идентификация и оценка на състоянието.

Тези насоки са разработени за Австралия и включва препратки към аборигените и хора, населяващи островите околоТоресовия пролив. Въпреки това са релевантни за по-широка група от хора, представяйки това, което знаем днес и най-добрите практики към този момент. Поради тази причина избрахме да публикуваме в международни журнали, в които материалите се подлагат на международно обсъждане. Тъй като фокусът на това ръководство е върху управлението на хранителни разстройства, разглежданите резултати са релевантните за справянето с тях. Общото физическо и психическо, свързано със здравето качество на живот е от второстепенно значение. Намаляването на телесното тегло или стабилизиране на колебанията в телесното тегло само по себе си не са резултат или цел за лечение на хранително разстройство при хора с наднормено тегло. Освен това е възможно опитите за намаляване на теглото да изострят хранителната патология и следователно може да е противопоказано при някои хора (вижте каре 2).

Независимо от това, ние признаваме, че някои хора със значителни съпътстващи заболявания или тези, които са подходящи за бариатрична хирургия, може да имат нужда да намалят теглото си при наличие на диагностицирани или недиагностицирани хранителни разстройства. Също така отчитаме рисковете за хората, страдащи от хранително разстройство и подложени на бариатрична хирургия и други режими за отслабване. Тъй като управлението на затлъстяването не е в обхвата на това ръководство, надяваме се, че тази насока ще помогне на здравните специалисти във всички области да разберат нуждите на хората с хранително разстройство, за които се грижат, да се адресират по подходящ начин и да работят в сътрудничество с други здравни специалисти, предоставящи грижи и лечение за хора с тези нарушения.

Стигмата на теглото

Стигмата на теглото е пренебрежителното свързване на наднорменото тегло с отрицателни личностни характеристики [3]. „Теглото като стигма“ в това ръководство се използва за означаване на дискриминация или стереотипизиране на дадено лице въз основа на тяхното тегло, размер или форма [4]. Други използвани терминиса „сайзизъм“, „тегло/подтискане на размера“, „тегло“, „тегло/пристрастие към размера“, „дискриминация въз основа на тегло“ и „фобия от мазнини“. Интернализираната стигма за тегло възниква, когато индивидът поддържа тези пренебрежителни асоциации към собственото телесно тегло. По-силна интернализирана стигма за теглото кореспондира с по-голяма психопатология на хранително разстройство, по-високо ниво на неудовлетвореност от тялото и по-лошо качество на живот [5] и е често срещано сред хората, търсещи бариатрична хирургия [6]. Стигмата може да обхване и отрицателните въздействия на тегло-стигма при родители на деца с по-високо тегло [7].

Стигмата на теглото има сериозно неблагоприятно въздействие върху живота, здравето и търсене на лечение на хора с наднормено тегло. Тя може да доведе директно разстройство на храненето чрез сложни невробиологични механизми или да увеличи емоционалния стрес, който причинява [8, 9]. Има активно изследване на невробиологичните механизми, свързани със стигмата за теглото и връзката с разстройствата на хранене [напр. изследването на 9–11].

Разбирането и справянето със стигмата на теглото е от решаващо значение за грижата за хора с по-високо тегло. Да живеят със стигма за теглото, срам от тялото или други негативни емоции като вина са травматични и могат да допринесат за появата на хранителни разстройства и увеличават нередовното хранене при тези, които имат този тип хранителни нарушения [12–14].

Възприемане на специалиста, който посещават като дискриминиращ по отношение на теглото, може да доведе до отказ от лечение и здравни грижи [15,16].

Важен аспект при справянето със стигмата на теглото е използването на език, който избягва стигматизиращите термини за някой, който изпитва такава. Поради тази причина, това ръководство използва фразите „хора с по-високо тегло“ и „живот в по-голямо тяло“. Независимо от това, важно е да се подчертае, че няма един универсално предпочитан термин за хората, живеещи в по-големи размери и здравни специалисти трябва да обсъдят предпочитания език с всеки човек.

Въпреки че е призната от близо половин век [17] стигмата за тегло продължава да бъде основен фактор за недостатъчно разпознаване и недостатъчно лечение на хранителни разстройства, и особено на хранителните разстройства, изпитвани от хора с по-високо тегло. Не се разбира добре от по-широката медицинска общност, че хранителните разстройства сред хората с по-високо тегло са също толкова сериозни и животозастрашаващо (от медицински усложнения и самонараняване) като хранителни разстройства при хора с ниско тегло. Освен това се свързват хранителни разстройства при всяко тегло с високо ниво на психологически дистрес и психопатология [18–20]. При преглед на литературата в тази насока, трябва да се отбележи, че отклонението има в двете посоки. Тоест има големи пропуски в литературата отнасящи се както до лечението на разстройства,свързани с преяждане, така и при хора, които не преяждат но са с по-високи индекси на телесна маса (ИТМ).

Здравните специалисти могат да бъдат повлияни от обществените възгледи за наднорменото тегло и предлагане на индивидуално лечение към теглото на човек, а не към неговото хранително разстройство (напр. съветване на лекарство за потискащия апетита му ефект вместо намаляване на преяждането). Здравни специалисти трябва да са наясно с рисковете спрямо ползите от обсъждането на телесно тегло, особено при хора, уязвими към, или които са имали хранително разстройство. Тази насока има за цел да популяризира практики и съвети, включващи теглото, за това как да се избегнат стигматизиращи теглото практики за хората с хранително разстройство, които са с по-високо тегло.

Ресурси използвани в статията:

1. American Psychiatric Association. Diagnostic and statistical manual of mental disorders. 3rd ed. 1980.
2. Da Luz F, Sainsbury A, Mannan H, Touyz S, Mitchison D, Hay P. Prevalence of obesity and comorbid eating disorder behaviors in South Australia from 1995 to 2015. Int J Obes. 2017;41(7):1148–53.
3. Hart LM, Ferreira KB, Ambwani S, Gibson EB, Austin SB. Developing expert consensus on how to address weight stigma in public health research and practice: a Delphi study. Stigma Health. 2020;6:179–89.
4. Academy for Eating Disorders Nutrition Working Group. Guidebook for nutrition treatment of eating disorders. 2020.
5. Wagner A, Butt M, Rigby A. Internalized weight bias in patients presenting for bariatric surgery. Eat Behav. 2020;39:1–20.
6. Lawson JL, LeCates A, Ivezaj V, Lydecker J, Grilo CM. Internalized weight bias and loss-of-control eating following bariatric surgery. Eating Disorders. 2020;29(6):1–14.
7. Lee KM, Arriola-Sanchez L, Lumeng JC, Gearhardt A, Tomiyama AJ.Weight Stigma by Association Among Parents of Children With Obesity: A Randomized Trial. Acad Pediatr. 2021;22(5):754–60.
8. Vartanian LR, Porter AM. Weight stigma and eating behavior: a review of the literature. Appetite. 2016;102:3–14.
9. Tomiyama AJ. Weight stigma is stressful. A review of evidence for the cyclic obesity/weight-based stigma model. Appetite. 2014;82:8–15.
10. Ajibewa T. A psychobiobehavioral expansion of the cyclic obesity/weight-based stigma (COBWEBS) model in adolescents with over‐weight and obesity [dissertation]. University of Michigan. 2021.
11. O’Brien KS, Latner JD, Puhl RM, Vartanian LR, Giles C, Griva K, et al. The relationship between weight stigma and eating behavior is explained by weight bias internalization and psychological distress. Appetite. 2016;102:70–6.
12. Schvey NA, Roberto CA, White MA. Clinical correlates of the weight bias internalization scale in overweight adults with binge and purge behaviours. Adv Eat Disord Theory Res Pract. 2013;1(3):213–23.
13. Durso LE, Latner JD, White MA, Masheb RM, Blomquist KK, Morgan PT, et al. Internalized weight bias in obese patients with binge eating disorder: associations with eating disturbances and psychological functioning. Int J Eat Disord. 2012;45(3):423–7.
14. Almeida L, Savoy S, Boxer P. The role of weight stigmatization in cumulative risk for binge eating. J Clin Psychol. 2011;67(3):278–92.
15. Phelan SM, Burgess DJ, Yeazel MW, Hellerstedt WL, Grifn JM, van Ryn M. Impact of weight bias and stigma on quality of care and outcomes for patients with obesity. Obes Rev. 2015;16(4):319–26.
16. Mensinger JL, Tylka TL, Calamari ME. Mechanisms underlying weight status and healthcare avoidance in women: a study of weight stigma, body-related shame and guilt, and healthcare stress. Body Image. 2018;25:139–47.
17. Stunkard AJ. Pain of obesity. Palo Alto: Bull Publishing Company; 1976.
18. Appolinario JC, Sichieri R, Lopes CS, Moraes CE, Veiga dGV, Freitas S, et al. Correlates and impact of DSM-5 binge eating disorder, bulimia nervosa and recurrent binge eating: a representative population survey in a middle-income country. Soc Psychiatry Psychiatr Epidemiol. 2022;19:1–3.
19. Whitelaw M, Lee KJ, Gilbertson H, Sawyer SM. Predictors of complications in anorexia nervosa and atypical anorexia nervosa: Degree of underweight or extent and recency of weight loss? J Adolesc Health.2018;63(6):717–23.
20. Sawyer SM, Whitelaw M, Le Grange D, Yeo M, Hughes EK. Physical and psychological morbidity in adolescents with atypical anorexia nervosa. Pediatrics. 2016;137(4): e20154080.

21. Butryn ML, Webb V, Wadden TA. Behavioral treatment of obesity. Psychiatry Clin N Am. 2011;34(4):841–59.
22. Dombrowski SU, Knittle K, Avenell A, Araújo-Soares V, Sniehotta FF. Long term maintenance of weight loss with non-surgical interventions in obese adults: systematic review and meta-analyses of randomised controlled trials. Br Med J. 2014;348:1–12.
23. Dansinger ML, Tatsioni A, Wong JB, Chung M, Balk EM. Meta-analysis: the effect of dietary counseling for weight loss. Ann Intern Med. 2007;147(1):41–50.
24. Ulian MD, Aburad L, Da Silva Oliveira MS, Poppe ACM, Sabatini F, Perez I, et al. Effects of health at every size® interventions on health-related outcomes of people with overweight and obesity: a systematic review.
    Obes Rev. 2018;19(12):1659–66.
25. Dugmore JA, Winten CG, Niven HE, Bauer J. Effects of weight-neutral approaches compared with traditional weight-loss approaches on behavioral, physical, and psychological health outcomes: A systematic review and meta-analysis. Nutr Rev. 2020;78(1):39–55.

26. World Health Organization Europe. Body mass index—BMI 2021. https://www.euro.who.int/en/health-​topics/disease-​prevention/nutrition/a-​healthy-​lifestyle/body-​mass-​index-​bmi
27. Zembic A, Eckel N, Stefan N, Baudry J, Schulze MB. An empirically derived defnition of metabolically healthy obesity based on risk
    of cardiovascular and total mortality. J Am Med Assoc Netw Open.2021;4(5):1–14.
28. Nagata JM, Golden NH. New US Preventive Services Task Force Recommendations on Screening for Eating Disorders. JAMA Internal Medicine. 2022;182(5):471–3.

Преведена от чудесните ни доброволци от TimeHeros и редактирана от екипа на Уникал.
Ако желаете да получавате нашия седмичен бюлетин с новите ни статии, можете да се запишете, като въведете имейл адреса си по долу.

За да научите повече за хранителните нарушения (ХН), изберете от 3-те възможности:

За професионално заинтересовани или ако сте студенти: ТУК! 

За родители или близки на засегнати от ХН: ТУК! 

За лично засегнати или лица с проблемно хранене: ТУК!

Запишете се, за да получавате новини за нашите събития и информационни бюлетини!