В нашата, обсебена от диети и следене на подкожни мазнини, култура сме започнали да бъркаме това да си слаб с това да си щастлив. Научени сме да вярваме, че трябва да изглеждаме по определен начин, за да заслужим живота, който искаме. Настроени сме от медиите, нашите семейства и обществото, че ако сме с по-едро тяло или ако по някакъв начин сме различни от това, което обществото смята за приемливо (млади, слаби, не гей, от определена раса или религия или политическа принадлежност) – не можем да имаме това, което другите имат и най-важното, това, което отчаяно желаем.
Често, хора с емоционално хранене, хранителна зависимост или такива, които преяждат казват, че се „чувстват дебели“. Но дебел не е чувство. И така, как може човек да разбере какво означава да се „чувстваш дебел“? Чувството за дебел описва негативна връзка с тялото. Как човек чувства, вижда и мисли за тялото си и какво поведение произтича от това, е определението за образ на тялото (National Eating Disorders Collaboration, 2021) и хората с хранителни разстройства често изграждат самооценката си през призмата на това как мислят или се чувстват в телата си, което може да доведе до по-високи нива на емоционален стрес, по-лошо качество на живот и депресия (Ferreiro et al., 2014).
Формирането на образа на тялото е сложeн процес, в който влияние оказват родителите, семейството, връстниците и медийните образи. Медийните изображения, които популяризират идеала за слабо тяло, играят пряка роля в неудовлетвореността от собствената визия (Hogan & Strasburger, 2008), това започва от ранно детство и продължава през зряла възраст. Много често, момичетата и младите жени са оценявани по външен вид, вместо за спортни постижения или добри оценки.
Изображението на тялото и медиите
Научени сме да вярваме, че трябва да изглеждаме по определен начин, за да заслужим живота, който искаме.
Изображенията в медиите на инфлуенсъри, модели и други публични личности често са обработени и подобрени, чрез различни компютърни програми, което означава, че това, което едно младо момиче вижда, не е истинската версия на човека. С други думи, медиите показват образи, които не са постижими в реалния свят (Grabe et al., 2008).
Участието на медиите в популяризирането на определен тип тяло датира от 1800 г., когато жените са били принудени да носят болезнени корсети, които подчертават техните гърди и дупе. Един век по-късно е предпочитан слабият, момчешки тип тяло, а жените с извити фигури са гледани със снизхождение и се е смятало, че им липсва самоконтрол.
Съвременният акцент върху слабия идеал е обучил жените да се стремят да имат фигури на кукла Барби, които са невъзможни за постигане и това е довело 80% от жените в САЩ да изпитват неудовлетворение от телата си и деца на възраст до 6 години да желаят да отслабнат. Влиянието на изображенията в медиите продължава да расте и става все по- „реално“ от реалния живот.
Какви са причините за негативното изображение на тялото?
Момичетата са по-склонни от момчетата да развият неудовлетвореност от тялото си. Децата на родители, които спазват диета често имат или негативна представа за тялото си, или са изложени на по-висок риск от неудовлетвореност от него. Преживеният тормоз, обидите заради размера, твърденията, че попадате в „категория с нездравословно тегло“ или изображенията в социалните медии, които ви карат да се чувствате зле за това как изглеждате, могат да причинят негативен образ на тялото. Изследванията многократно показват, че експозицията към изображения в социалните медии, които изобразяват и прославят тънките идеални форми, афектират върху възприятията на тялото, особено при жените (Grabe et al., 2008).
Травмата в ранна детска възраст е често пренебрегвана причина за неудовлетвореност от тялото. Сексуалното или физическо насилие в детството, което е междуличностна травма, включва нарушения на физическите граници и може да има дълготраен ефект върху възприятията за собственото тяло. Фактът, че тези видове травми често се случват по време на периода на развитие, когато детето е в процес на разграничаване между своето тяло и това на другите, увеличава вероятността да доведат до нарушения в образа на тялото.
Спомените за травма от детството, включваща тялото, могат да доведат до отхвърляне на индивида или оттегляне/изключване от тялото. Това се наблюдава при много пациенти с хранително разстройство с анамнеза за травма, които се чувстват откъснати или отчуждени от телата си. Тъй като им липсва осъзнаване на тялото, те не са в състояние да идентифицират и следователно да регулират емоционалните преживявания, усещани в тялото и често се обръщат към храна или поведение, свързано с храната, за да регулират неудобните емоции.
Много хора, преживели травма с хранителни разстройства, изпитват срам и омраза към тялото си. Те могат да съобщават за липса на физическа жизненост и намалено физическо благосъстояние. Преживелите повторна физическа или сексуална травма също са по-склонни да дисоциират телата си, като стратегия за оцеляване или справяне с момента на тяхната травма.
Проучванията показват, че ранната детска травма влияе не множество области, включително удовлетворение от тялото, отношение към тялото, осъзнаване на тялото и приемане на тялото (Scheffers et al., 2017).
Защо проблемите с изображението на тялото не са проблем
Злоупотребата, пренебрегването или всякакви други негативни преживявания в детството могат да доведат до така наречения токсичен стрес. Токсичният стрес причинява свръхпроизводство на хормони на стреса: кортизол, адреналин и норадреналин. Това води до физически промени в мозъка. Мозъкът на травматизирано дете се пренастройва да се бори или бяга – независимо дали има текуща заплаха за безопасността или сигурността на индивида.
Детската травма или нещастие създава усещането, че светът е опасен и несигурен. Страданията в детството са свързани с трудности в училище, депресия, чувство на отчаяние и проблеми с развиване на здрави взаимоотношения с връстници и учители поради трудност с доверието. Хората, които са имали токсичен стрес в живота си, често намират утеха в храната, наркотиците или алкохола; неподходящ секс; високорискови спортове; или прекомерна работа, в опит да се справят с чувствата си на депресия, страх и срам. Ето защо проблемите с храната и образа на тялото не са свързани с храната или с тялото. По-скоро фокусът върху образа на тялото, неудовлетвореността или омразата към тялото е решението, което може да послужи като отвличане на вниманието от други проблеми, като травма от детството, които може да не са разгледани.
Проблемите с изображението на тялото също могат да служат като прикритие за срам, ниско самочувствие или чувство за недостойност, които произтичат от несгоди в детството. Важно е да се идентифицира основната причина за проблемите с изображението на тялото. Каква е истинската причина за омразата или недоволството? Омразата към тялото може да служи на конкретна цел, която е несъзнателна:
1. Много хора смятат, че не могат да „мразят себе си слаби“. Това е убеждението, че ако продължават да се самоизтезават психически относно размера или формата на тялото си, това ще ги мотивира да се включат в поведение, което ще помогне постигането на „слабия идеал“.
2. Друга цел, на която може да послужи недоволството от тялото е като разсейване, което ви пречи да мислите за други проблеми в живота или за травма от миналото. Ако всички проблеми са свързани с омразата към тялото, това е мястото, където се съсредоточават, когато имат проблеми във връзката си или когато се тревожат за несигурността в работата си. Могат да си помислят: „Ако можех просто да отслабна, това нямаше да се случи.“ След това могат да се съсредоточат върху намирането на перфектната диета или редовните посещения във фитнес залата, което ще отвлече вниманието им от развода или други проблеми.
Идентифицирането на първопричината за проблемите с изображението на тялото изисква отнемане на фокуса от числата на кантара, защото проблемът не е в размера или формата на тялото. Основният двигател на мисълта „да се чувстваш дебел“ са емоциите, които са били провокирани и поведението, което е използвано, за да не се справят действително с тези емоции и минали травми, или настоящи житейски проблеми. Промяната на тялото няма да промени живота. Отслабването няма да реши проблемите, които са възникнали на работа. Това няма да помогне за промяна на основните убеждения, като „Аз съм безполезен“ или „Аз не съм привлекателен“, които идват от предишни преживявания в детството. Притежаването на „перфектното тяло“ всъщност няма да накара съпругът-насилник да промени поведението си, нито ще гарантира, че никой никога няма да ви напусне.
Преведена от: Павлина
Оригинал: От Carolyn Coker Ross, MD, MPH, CEDS https://www.edcatalogue.com/what-does-i-feel-fat-really-mean/
Снимки благодарение на: https://www.instagram.com/sh.vetss/ и https://nvoitkevich.com/
