You are currently viewing Управление на хранителните нарушения при хора с наднормено тегло: ръководство за клинична практика – Контекст и възникване на ХН, част 2

Управление на хранителните нарушения при хора с наднормено тегло: ръководство за клинична практика – Контекст и възникване на ХН, част 2

Това е част от превод на научна статия, която резюмира хранителните нарушения при хора с наднормено тегло. Тук ви представяме втората част – контекст и предистоия на ХН, а в следващите няколко седмици ще публикуваме и останалите части на статията.

Част 1: Въведение и стигма

Тази публикация не цели да диагностицира, да прави превенция или да дава насоки за справяне с хранителните нарушения нито в оригинала си, нито в тази преведена версия. Оригнаалната статия е ръководство за клинична практика на лекарите в Австралия, което и причинита да бъдат използвани и цитирани дании за австралийската популация. Споделяме я с вас с цел повишаване на информираността ви по темата на хранителните науршения, и за да ви покажем, че по света, надяваме се и у нас, въпоросите като този биват разглеждани и практиката разпознава тяхната комплексност.

Оригинали автори:

Ralph, A. F., Brennan, L., Byrne, S., Caldwell, B., Farmer, J., Hart, L. M., Heruc, G.A., Maguire, S., Piya, M.K., Quin, J., Trobe, S. K., Wallis, A., Williams-Techen, A. & Hay, P. (2022). Management of eating disorders for people with higher weight: clinical practice guideline. Journal of eating disorders, 10(1), 1-42. https://jeatdisord.biomedcentral.com/articles/10.1186/s40337-022-00622-w

Контекст

Обосновка за това ръководство

В исторически план хранителните разстройства са приемани по-често като заболявания на хора с ниско телесно тегло [1] и определяни като анорексия нервоза. Сега има значителни доказателства, че това е неточно. Най-често хранителните разстройства биват  свързани с преяждане , друго уточнено хранително разстройство (OSFED)3 и булимия нервоза, като те се срещат при хора от широка социално-демографска група и различна телесна кнституция. Тези насоки адресират конкретните проблеми, които възникват при грижите за хора с хранителни разстройства и повишено тегло.

Тези хора представляват над половината от всички с хранителни разстрйства  в Австралия  и това е по-често при хората с по-високо тегло [2]. Проблемите, засягащи хората с хранителни разстройства и наднормено тегло са сложни и важни. Това включва закъсняло разпознаване, грешни диагнози, последващо неподходящо и неадекватно лечение, широко разпространена стигма и въвеждането на нови определения (напр. анорексия нервоза без ниско тегло). Добре  е да отбележим, че няма настоящи Австралийски насоки за подпомагане на здравни специалисти, които се грижат за хора с хранителни разстройства и по-високо тегло.

3 OSFED включва класификация на пробелмите, които не отговарят на пълните критерии за нито един от разстройствата в диагностичния клас за разстройства на храненето, включително: атипична анорексия нервоза; булимия нервоза (с ниска честота и/или ограничена продължителност); преяждане (с ниска честота и/или ограничена продължителност); нарушение на прочистването; и синдром на нощно хранене.

Предистория на хранителните разстройства и как възникват

Основните DSM-5 хранителни разстройства4 са описани в Таблица 1 (таблицата отдолу). Те включват анорексия нервоза, булимия нервоза, преяждане, разстройство, свързано с рестрикция на приема на храна (ARFID), други специфични разстройства на храненето (OSFED) и неуточнено разстройство на храненето (UFED).


4 Има и други синдроми като орторексия нервоза, емоционално преяждане и хранителна зависимост, които също са нарушения на храненето и/или храненето. Те обаче не се разглеждат в настоящото ръководство, тъй като са извън него основните  диагностични схеми. По същия начин диабулимията не може да се диагностицира като хранително разстройство, а по-скоро термин, използван за обозначаване на злоупотреба с инсулин като  поведение за контрол на теглото и/или компенсация за епизоди на преяждане при хора с диабет и хранително разстройство.


Резюме на критериите на диагностика на хранителни нарушения според DSM-5

Анорексия нервозаБулимия НеврозаБезконтролно ПреяжданеИзбягващо/ограничително нарушение на приема на храна (ARFID)Други спефицични разстройства на храненето и захранването (ДСРХ)
Надценяване на важността на тегло и/или формаНужноНужноМоже би присъстващоНеМоже би присъстващо
Страх от “дебелина: и/или поведения пречещи на повишане на килограмиНужноМоже би присъстващоМоже би присъстващоНе, но храната е органиченаМоже би присъстващо
Поднормено теглоНужно *НеНеМоже би присъстващоМоже би присъстващо
Незадоволени хранителни или енергични нуждиНужноМоже би присъстващоМоже би присъстващоНужноМоже би присъстващо, вероятно при нетипична анорексия нервоза
Седмично преяжданеМоже би присъстващоНужноНужно при дистрес и с 3/5 описателни черти***НеМоже би присъстващо, вероятно при синдрома на нощното ядене
Седмични компенсаторни поведения**Може би присъстващоНужноНеНеВероятно при нетичипна анорексия нервоза и при прочистващо разстройство, но поведениято не трябва да е компенсация за преяждане
Вид ремисия****Частична/пълнаЧастична/пълнаЧастична/пълнаВ ремисияНе
Определяне на сериозностСкалата за ИТМЧестота на компенсацииЧестота на преяжданеНеНе

Ако има анорексия невроза, по дефиниция няма други хранителни нарушения. Ако има избягващо/огранизително нарушение на приема на храна, по дефинция на анорексия невроза и булимия невроза. Неспецифично разстройство на храненето няма специфични критерии.  
*Според ICD-11 хората с анорексия нервоза, който не са с поднормено тегло (т.н. нетипична анорексия нервоза в DSM-5) може да бъдат диагностициани с АН.
**Седмичните компенсаторни поведения включват, но не са лимитирани до драстична диетична рестрикция, компусливно упраженение и/или прочистване,
*** Описания: ядене много по–бързо от нормално; ядене докато се почуства некомфортно преял; ядене на големи количества храна, без чуствто на глад; хранене в изолация заради чувство на срам от количството храна; или чуства на депресия, вина или отвращение със себе си.
***Ако кртиериите за наличие на ХН не се покриват вече, вида ремисия може да е частична или пълна. 

Само едно, анорексията нервоза, се определя от теглото (т.е. критерии за поднормено тегло). Когато всички характеристики на анорексията нервоза  са налице, с изключение на ниско телесно тегло, DSM-5 предлага диагноза „атипична анорексия нервоза“. Най-широко се използват критериите на Световната здравна организация  – Международна класификация на блестите, ревизия 11 (МКБ 11, ICD-11) [29], критериите в които съвпадат в голяма степен с DSM-5. За целите на това ръководство, за съвети, оценка и препоръки за анорексия нервоза се приема терминологията на МКБ 11. С други думи анорексия нервоза (код 6B80) се използва като широк термин, който включва хора с различно телесно тегло и без посочване на критерия за поднормено тегло (под код в МКБ-11 като 6B80.0, анорексия нервоза със значително ниско телесно тегло). Останалите хранителни разстройства могат да се появят при хора с телесно тегло от ширк диапазон.

Хранителните разстройства са често срещани и нарастват като разпространение. Направени са изчисления, че в живота на жените могат да се появят в около 8,4% и 2,2% при мъжете [30]. В Австралия, 3-месечното точково разпространение е около 0,5% за ниско тегло анорексия нервоза, 1% за булимия нервоза и 1,5% за разстройство, свързано с преяждане (широко дефинирано с МКБ -критерии) и 3,2% за OSFED [включително анорексия нервоза (без ниско тегло) разпространение ~2,5%]. Освен това около 10% от хората често преяждат [31], като честота на преяждане нараства  при хора с по-високо тегло [2]. Скорошен мета-анализ предполага по-ниски нива на хранителни разстройства, но това може да се обясни с 25% от включените проучвания, направени в Китай, с големи извадки и като цяло слабо идентифициране на хранителни разстройства в тези проучвания, различни от анорексия нервоза [32].

Хранителните разстройства също са разпространени сред различни популации, включително мъже [33], независимо от пола и етническа принадлежност [34], нива на социално-икономически статус [35] и мигрантски статут [36]. Макар и по-разпространено сред подрастващите и младите хора, те могат да засегнат хора на всяка възраст, включително хора на средна и по-напреднала възраст [35, 37]. Има ограничени изследвания върху хранителните разстройства при аборигените и жителите на островите от Торесовия пролив. Въпреки това, новопоявилите се изследвания показват, че тези проблеми са по-чести при възрастнити аборигени и по-младите жители на стровите в сравнение с не-коренното население [38]. Хранителните разстройства имат сложни биологични, социални и психологически детерминанти [39]. Те включват значителна наследственост и набор от често срещани рискови фактори, към които може да се добави предразположение към наднормено тегло или преживяна травма (вижте каре 3)в годините на формиране на личността [40–42]. За хора със по-високо тегло, препоръки за отслабване от здравни специалисти без достатъчно опит, могат да бъдат свързани с появата на хранително разстройство, особено при юноши [43].

Хранителните разстройства имат тежки психологически, медицински, финансови и последици върху общественото здрави[44], с най-високи нива на смъртност от всички психични разстройства [45] и голямо глобално бреме – около 6,6 милиона години живот, коригирани спрямо увреждане [46]. Психологически коморбидност се среща при над 80% от хората с хранителни разстройства, и по-точно при над 90% от хората с булимия нервоза или преяждане. Над 50% от хората с булимия нервоза или преяждане може да има епизоди на сериозна депресия, последвано от постоянна депресия и около 40–50% развиват тревожни разстройства (най-често генерализирано тревожно разстройство). Също така възниква често са посттравматично стресово разстройство, последвано злоупотреба с различни вещества (особено алкохол) и разстройства на личността [47]. Съпътстващи физически нарушения са също често срещани. В проучване на Удо и Грило (2019)[47], нарушения, свързани с метаболитния синдром като хиперлипидемия и диабет са особено чести, както и мускулно-скелетните заболявания като артрит, фибромиалгия и проблеми със съня при хора, страдащи от преяждане. Остеопорозата е най-разпространена при хора с ниско тегло и анорексия нервоза, но също се среща при 6,1% от преяждащи, при които са чести и проблеми с червата (напр. Възпалителни заболяване на червата и синдром на раздразнените черва) – около 11%, сравнено с хора без хранително разстройство.


Ресурси използвани в статията:

1. American Psychiatric Association. Diagnostic and statistical manual of mental disorders. 3rd ed. 1980.

2. Da Luz F, Sainsbury A, Mannan H, Touyz S, Mitchison D, Hay P. Prevalence of obesity and comorbid eating disorder behaviors in South Australia from 1995 to 2015. Int J Obes. 2017;41(7):1148–53.

29. World Health Organization. International Classifcation of Diseases-ICD. Eleventh edition 2019. https://icd.who.int/en.

30. Galmiche M, Déchelotte P, Lambert G, Tavolacci MP. Prevalence of eating disorders over the 2000–2018 period: a systematic literature review. Am J Clin Nutr. 2019;109(5):1402–13.

31. Hay P, Mitchison D, Collado AEL, González-Chica DA, Stocks N, Touyz S. Burden and health-related quality of life of eating disorders, including avoidant/restrictive food intake disorder (ARFID), in the Australian population. J Eat Disord. 2017;5(1):21–30.

32. Qian J, Wu Y, Liu F, Zhu Y, Jin H, Zhang H, et al. An update on the prevalence of eating disorders in the general population: a systematic review and meta-analysis. Eating and Weight Disorders-Studies on Anorexia, Bulimia and Obesity. 2021;27:415–28.

33. Thapliyal P, Hay PJ. Treatment experiences of males with an eating disorder: a systematic review of qualitative studies. Transl Dev Psychiatry. 2014;2(1):1–9.

34. Calzo JP, Blashill AJ, Brown TA, Argenal RL. Eating disorders and disordered weight and shape control behaviors in sexual minority populations. Curr Psychiatry Rep. 2017;19(8):1–10.

35. Mulders-Jones B, Mitchison D, Girosi F, Hay P. Socioeconomic correlates of eating disorder symptoms in an Australian population-based sample. PLoS ONE. 2017;12(1):1–17.

36. Cheah SL, Jackson E, Touyz S, Hay P. Prevalence of eating disorder is lower in migrants than in the Australian-born population. Eat Behav. 2020;37:1–8.

37. Volpe U, Tortorella A, Manchia M, Monteleone AM, Albert U, Monteleone P. Eating disorders: what age at onset? Psychiatry Res. 2016;238:225–7.

38. Burt A, Mitchison D, Doyle K, Hay P. Eating disorders amongst Aboriginal and Torres Strait Islander Australians: a scoping review. J Eat Disord. 2020;8(1):1–8.

39. Hoek HW. Review of the worldwide epidemiology of eating disorders. Curr Opin Psychiatry. 2016;29(6):336–9.

40. Solmi M, Köhler CA, Stubbs B, Koyanagi A, Bortolato B, Monaco F, et al. Environmental risk factors and nonpharmacological and nonsurgical interventions for obesity: An umbrella review of meta‐analyses of cohort studies and randomized controlled trials. Eur J Clin Invest. 2018;48(12):e12982.

41. Solmi M, Radua J, Stubbs B, Ricca V, Moretti D, Busatta D, et al. Risk factors for eating disorders: an umbrella review of published meta-analyses. Braz J Psychiatry. 2020;43(3):314–23.

42. Hailes HP, Yu R, Danese A, Fazel S. Long-term outcomes of childhood sexual abuse: an umbrella review. Lancet Psychiatry. 2019;6(10):830–9.

43. Matthews A, Peterson CM, Mitan L. Adolescent males with atypical anorexia nervosa and premorbid obesity: three case reports. Eat Weight Disord Stud Anorex Bulim Obes. 2019;24(5):963–7.

44. Schaumberg K, Welch E, Breithaupt L, Hübel C, Baker JH, Munn-Chernof MA, et al. The science behind the academy for eating disorders’ nine truths about eating disorders. Eur Eat Disord Rev.

2017;25(6):432–50.

45. Arcelus J, Mitchell AJ, Wales J, Nielsen S. Mortality rates in patients with anorexia nervosa and other eating disorders: a meta-analysis of 36 studies. Arch Gen Psychiatry. 2011;68(7):724–31.

46. Santomauro DF, Melen S, Mitchison D, Vos T, Whiteford H, Ferrari AJ. The hidden burden of eating disorders: An extension of estimates from the Global Burden of Disease Study 2019. Lancet Psychiatry. 2021;8(4):320–8.

47. Udo T, Grilo CM. Psychiatric and medical correlates of DSM-5 eating disorders in a nationally representative sample of adults in the United States. Int J Eat Disord. 2019;52(1):42–50.


Преведена от чудесните ни доброволци от TimeHeros и редактирана от екипа на Уникал.
Ако желаете да получавате нашия седмичен бюлетин с новите ни статии, можете да се запишете, като въведете имейл адреса си по долу.

За да научите повече за хранителните нарушения (ХН), изберете от 3-те възможности:

За лично засегнати или лица с проблемно хранене: ТУК!

За професионално заинтересовани или ако сте студенти: ТУК! 

За родители или близки на засегнати от ХН: ТУК! 


Запишете се, за да получавате новини за нашите събития и информационни бюлетини!

При въпроси и коментарти пишете ни имейл на: associationunikal@gmail.com

За записване ни пишете имейл на: bia.unikal@gmail.com изпращайки и телефонният си номер за обратна връзка.

Тел. за връзка:  +359 897 621 607 

Leave a Reply