КОМПУЛСИВНО ПРЕЯЖДАНЕ

Хората които страдат от Компулсивно Преяждане страдат от така наречената „зависимост от храна” – използват храната и храненето като начин да избягат от техните емоции, да запълнят празнината отвътре, и за да се справят с ежедневните си стресови и житейски проблеми.

Хората страдащи от това хранително нарушение са предимно пълни, те осъзнават че хранителните им навици са абнормални, но не намират утеха поради културните-обществени стериотипи, които заклеймяват хората с наднормено тегло – като „затлъстели”. Думи като ” просто мини на диета” са емоционално съкрушаващи за някой който страда от компулсивно преяждане също както и: думите ” просто яж” са убийственни за страдащите от анорексия. Човек страдащ от Компулсивно Преяждане е здравословно застрашен от сърдечен удар, високо кръвно налягане, висок холестeрол, бъбречни заболявания/отказ да работят, артрит, костна детерорация и мозъчен инсулт.

Мъже и жени, които са Компулсивно Преяждащи понякога се крият зад тяхната външност, използват я като блокаж срещу обществото(много често това са случеи с преживяли сексуално насилие и травми). Те изпитват вина за това че не са „достатъчно добри”, срам от свръх-теглото си, и като цяло страдат от прекалено ниско самочувствие…..те използват храната и храненето за да се справят с тези чувства, което ги завърта в един затворен (порочен) кръг, от който се опитват да избягат непрестанно. Страдащите – с ниско самочувствие и изпитващи непрестанна нужда от любов и валидиране, те се обръщат към епизодично компуливно хранене или преяждане като единствен начин да избягат от болката и да намерят утешение (макар и много краткотрайно) в храната, само-задоволявайки нуждата си от обич.

От Том…. 
Аз предполагам, че това е иронично, че работя в болница. Аз бях омъжена за алкохолик …колко лесно би било да имам зависимост към пийването…отказваш го и си излекуван. Но с храната….трябва да се яде-тя е необходимост. Добре…аз се хранех…когато бях гладна….когато бях преяла….когато бях разтревожена…..когато бях щастлива….когато бях тъжна….добре вече ви си е изяснило. Храната беше моята вярна приятелка, която никога не ме изоставяше. 
Когато бях дете бях научена, че храната винаги прави нещата по-добри. Когато бяхме разорени, майка ми готвеше най-усърдно и в много по-големи количества. Тя беше компулсивно хранеща другите и така аз станах компулсивно ядяща. 
Всяка диета която опитвах пропадаше. Бях цял живот под влиянието на Weight Watchers, също така бях минала и през Nutra System. Но проблема на Компулсивното Преяждане не е свързан с храната изобщо, той е изцяло свързан с неспособността за справяне с емоции и чувства… и просто използването на тенджерата със спагети или 2 литровата кутията сладолед като наркотик за намаляване на болката. Това е Компулсивното Преяждане. 
Аз плачех защото това ме правеше свръх-затлъстяла и никой не виждаше истинската мен – отвътре. Аз се опитах да покажа истинската мене и мислех, че никой не ме харесва защото съм свръх-дебела. И ето още една „Уловка 22” или проблема за яйцето или кокошката. Виждам синът ми напълнява и тъжа. Аз искам да изляза навън… но тогава разбирам че няма такова нещо навън…само контрол…..а контрола е по-труден от това да съм навън и тогава отново вътре в „порочният кръг”. А може би имам нужда от нечия чужда-професионална помощ отвън. 

ОБРАТНО

Leave a Reply