Това е част от превод на научна статия, която резюмира хранителните нарушения при хора с наднормено тегло. Тук ви представяме трета част, която разглежда настоящото лечение и резултатите за хранителните разстройства, а в следващите няколко седмици ще публикуваме и останалите части на статията.
Тази публикация не цели да диагностицира, да прави превенция или да дава насоки за справяне с хранителните нарушения нито в оригинала си, нито в тази преведена версия. Оригиналната статия е ръководство за клинична практика на лекарите в Австралия, което е и причината да бъдат използвани и цитирани данни за австралийската популация. Споделяме я с вас с цел повишаване на информираността ви по темата на хранителните нарушения, и за да ви покажем, че по света, надяваме се и у нас, въпроси, като този биват разглеждани и практиката разпознава тяхната комплексност.
Оригинали автори:
Ralph, A. F., Brennan, L., Byrne, S., Caldwell, B., Farmer, J., Hart, L. M., Heruc, G.A., Maguire, S., Piya, M.K., Quin, J., Trobe, S. K., Wallis, A., Williams-Techen, A. & Hay, P. (2022). Management of eating disorders for people with higher weight: clinical practice guideline. Journal of eating disorders, 10(1), 1-42. https://jeatdisord.biomedcentral.com/articles/10.1186/s40337-022-00622-w
Психологическа терапия: първа линия
Амбулаторното лечение на първа линия за всяко лице с хранително разстройство е основана на доказателства психологическа терапия, водена от информиран и обучен терапевт [48, 49]. Терапиите са описани в таблица 2. Въпреки че тези терапии са различни, трябва да се отбележи, че има много общи елементи включително, но не само, адресиране на вида на тялото (вж Каре 4).
Възрастни: Психологичните терапии при възрастни включват: подобрена когнитивно поведенческа терапия (CBT-E); когнитивно поведенческа терапия при анорексия нервоза (CBT-AN); Моудсли модел на лечение на анорексия нервоза при възрастни (MANTRA), специализирано поддържащо клинично лечение (SSCM); фокална психодинамична терапия (FPT); междуличностна психотерапия (IPT); семейно базирано лечение; и диалектическа поведенческа терапия (DBT). Само един от тези методи, CBT-E е „трансдиагностичен“ (т.е. има доказателствена база за използване при възрастни с анорексия нервоза, булимия нервоза, преяждане и OSFED). Всички те са самостоятелно провеждани. Били са оценени в групови, интернет и формати за самопомощ. Когнитивно-поведенческа терапия (CBT) при преяждане и булимия нервоза може да бъде провеждана от терапевти в първичната помощ, но под формата на самопомощ. Въпреки това, въздържанието и нивата на отпаднали от терапия са по-добри в традиционната психологическа терапия и ръководена самопомощ, сравнено с режими на истинска самопомощ [49].
Деца и младежи: Най-добрата практика в лечението на деца и юноши на всички нива на грижа, съобразена с развитието, е включване на семейството. Специална форма на семейна терапия с фокус специфично хранително разстройство е разработена за първи път в Обединеното кралство и по-късно в САЩ (често наричан модел на Моудсли, семейно базирано лечение или семейна терапия при анорексия нервоза) като първа линия терапия за деца и юноши с анорексия с ниско тегло и е адаптирана за употреба при други хранителни разстройства като булимия нервоза [49–52]. Семейната терапия (FBT/FT-AN) има за цел да установи родителско управление на хранителното възстановяване на детето, преди да се съсредоточи върху други психологически и психосоциални проблеми. Установено е, че тя е ефективна в редица рандомизирани контролирани проучвания (RCTs) и е подкрепена от скорошен систематичен преглед [53]. Ако семейната терапия (FBT/FT-AN) е противопоказана поради семейни особености или съображения за безопасност, трябва да се обмисли втора линия на терапия. Участие на семейството в стационарни или еднодневни терапии обикновено е стандартна част от всяка програма [вж. 54–56]. Скорошни изследвания показват същественото участие на семейството при младежи (на възраст 17–25 години) с анорексия нервоза [57]. Ползите от семейната терапия при тази възрастова група тепърва ще се установяват.
Все още има по-малко доказателства за лечението на юноши с булимия нервоза в сравнение с анорексия нервоза, но все пак настоящата първа линия лечение за юноши с булимия нервоза също е семейната терапия [58]. Семейните интервенции за хранителни нарушения, свързани с преяждане тепърва ще бъдат проучвани. Наред с публикуваните ръководства за анорексия нервоза и булимия нервоза има и специално ръководство за семейна терапия към ARFID [59] и разработена програма за деца и юноши с ARFID (CBT-AR), която може да бъде направена в индивидуален или семеен формат [60]. Предстои оценка. Хората с OSFED обикновено се лекуват с терапия, която отговаря на пълен синдром (напр. подпрагова булимия нервоза и булимия нервоза).
Специфични подходи при семейства, страдащи от синдром на преяждане предстоят да бъдат проучени, но има някои обещаващи приложения на IPT [61], появяващи се в литературата, която се фокусира върху младежи в предпубертет, предразположени към наднормено тегло и преяждане. Както в индивидуалните, така и в семейните терапии, IPT е водеща за подобряване на интернализиране на симптомите, за които се смята, че водят до загуба на контрол, симптом на преяждане. Резултатите са обещаващи предвид значението на ранната намеса в развитието на хранително разстройство. В допълнение към IPT има появяващи се доказателства за CBT и DBT и преяждане при юноши. Доказано е, че комплексната терапия е по-ефективна в сравнение с лечение за отслабване и в по-дългосрочен план [62] и DBT за намаляване на епизодите на преяждане, въпреки че не е по-ефективен от поведенческа загуба на тегло [63].
Докато семейната терапия остава първа линия за анорексия нервоза и булимия нервоза има нужда да се намерят други терапии, които могат конкретно да адресират други хранителни разстройства (напр. ARFID, BED). Настоящите препоръки от втора линия при деца и юноши са отбелязани в следващия раздел.
Ресурси използвани в статията:
1. American Psychiatric Association. Diagnostic and statistical manual of mental disorders. 3rd ed. 1980.
2. Da Luz F, Sainsbury A, Mannan H, Touyz S, Mitchison D, Hay P. Prevalence of obesity and comorbid eating disorder behaviors in South Australia from 1995 to 2015. Int J Obes. 2017;41(7):1148–53.
29. World Health Organization. International Classifcation of Diseases-ICD. Eleventh edition 2019. https://icd.who.int/en.
30. Galmiche M, Déchelotte P, Lambert G, Tavolacci MP. Prevalence of eating disorders over the 2000–2018 period: a systematic literature review. Am J Clin Nutr. 2019;109(5):1402–13.
31. Hay P, Mitchison D, Collado AEL, González-Chica DA, Stocks N, Touyz S. Burden and health-related quality of life of eating disorders, including avoidant/restrictive food intake disorder (ARFID), in the Australian population. J Eat Disord. 2017;5(1):21–30.
32. Qian J, Wu Y, Liu F, Zhu Y, Jin H, Zhang H, et al. An update on the prevalence of eating disorders in the general population: a systematic review and meta-analysis. Eating and Weight Disorders-Studies on Anorexia, Bulimia and Obesity. 2021;27:415–28.
33. Thapliyal P, Hay PJ. Treatment experiences of males with an eating disorder: a systematic review of qualitative studies. Transl Dev Psychiatry. 2014;2(1):1–9.
34. Calzo JP, Blashill AJ, Brown TA, Argenal RL. Eating disorders and disordered weight and shape control behaviors in sexual minority populations. Curr Psychiatry Rep. 2017;19(8):1–10.
35. Mulders-Jones B, Mitchison D, Girosi F, Hay P. Socioeconomic correlates of eating disorder symptoms in an Australian population-based sample. PLoS ONE. 2017;12(1):1–17.
36. Cheah SL, Jackson E, Touyz S, Hay P. Prevalence of eating disorder is lower in migrants than in the Australian-born population. Eat Behav. 2020;37:1–8.
37. Volpe U, Tortorella A, Manchia M, Monteleone AM, Albert U, Monteleone P. Eating disorders: what age at onset? Psychiatry Res. 2016;238:225–7.
38. Burt A, Mitchison D, Doyle K, Hay P. Eating disorders amongst Aboriginal and Torres Strait Islander Australians: a scoping review. J Eat Disord. 2020;8(1):1–8.
39. Hoek HW. Review of the worldwide epidemiology of eating disorders. Curr Opin Psychiatry. 2016;29(6):336–9.
40. Solmi M, Köhler CA, Stubbs B, Koyanagi A, Bortolato B, Monaco F, et al. Environmental risk factors and nonpharmacological and nonsurgical interventions for obesity: An umbrella review of meta‐analyses of cohort studies and randomized controlled trials. Eur J Clin Invest. 2018;48(12):e12982.
41. Solmi M, Radua J, Stubbs B, Ricca V, Moretti D, Busatta D, et al. Risk factors for eating disorders: an umbrella review of published meta-analyses. Braz J Psychiatry. 2020;43(3):314–23.
42. Hailes HP, Yu R, Danese A, Fazel S. Long-term outcomes of childhood sexual abuse: an umbrella review. Lancet Psychiatry. 2019;6(10):830–9.
43. Matthews A, Peterson CM, Mitan L. Adolescent males with atypical anorexia nervosa and premorbid obesity: three case reports. Eat Weight Disord Stud Anorex Bulim Obes. 2019;24(5):963–7.
44. Schaumberg K, Welch E, Breithaupt L, Hübel C, Baker JH, Munn-Chernof MA, et al. The science behind the academy for eating disorders’ nine truths about eating disorders. Eur Eat Disord Rev.
2017;25(6):432–50.
45. Arcelus J, Mitchell AJ, Wales J, Nielsen S. Mortality rates in patients with anorexia nervosa and other eating disorders: a meta-analysis of 36 studies. Arch Gen Psychiatry. 2011;68(7):724–31.
46. Santomauro DF, Melen S, Mitchison D, Vos T, Whiteford H, Ferrari AJ. The hidden burden of eating disorders: An extension of estimates from the Global Burden of Disease Study 2019. Lancet Psychiatry. 2021;8(4):320–8.
47. Udo T, Grilo CM. Psychiatric and medical correlates of DSM-5 eating disorders in a nationally representative sample of adults in the United States. Int J Eat Disord. 2019;52(1):42–50.
Преведена от чудесните ни доброволци от TimeHeros и редактирана от екипа на Уникал.
Ако желаете да получавате нашия седмичен бюлетин с новите ни статии, можете да се запишете, като въведете имейл адреса си по долу.
За да научите повече за хранителните нарушения (ХН), изберете от 3-те възможности:
За лично засегнати или лица с проблемно хранене: ТУК!
За професионално заинтересовани или ако сте студенти: ТУК!
За родители или близки на засегнати от ХН: ТУК!
