Още една лична история на дама преборила се с анорексията. Тя дава перспектива за колко коварни може да бъдат тези заболявания, и как “рисковата група на младежите” изобщо не е финала на риска. Напротив, има толкова много хора, които се срещат с хранителните разстройства по-късно в живота си.

Предупрежаваме, че в тази история се разказва за чувствителни теми, които могат да наранят някои читатели.

Ако написването на тази статия помага и дава някакво разбиране на анорексия нервоза в
перспектива за всеки, ще съм постигнала някаква цел, през последните 5 години от живота ми.
Хранителните разстройства като анорексия нервоза и булимия преди всички се свързват с
младите жени.
Но наистина се чудех, колко възрастни жени, да, дори аз, се увеличават като брой с хранителни
нарушения.
Бях 30-годишна домакиня, майка на 4 деца и от време – на време ходех на не пълно работно
време , което не се побира в представите за анорексици, за които съм чувала и чела.
Имах хубав удобен дом, средно материално богатство, много грижовен и верен съпруг, добре възпитани деца, подходящи приятели и някои възможности за работа: всичко, което една жена може да има в живота си, за да бъде щастлива.
Въпреки това, нещо определено не беше наред.

Почистване, грижи, надзор, насърчаване, майчинство и утешаване, вече не бяха основни
приоритети.
Дванадесет години действително се опитвах да бъда добра съпруга и майка, и сега се питах
ужасено „Господи, какво да правя сега?”
Моят дом, моята крепост се превръща в моя затвор.
Цялото ми старание, енергия и лоялност към семейството, роднини и приятели ме прави
недоволна, неспокойна, разочарована и честно казано, не знаех коя съм.
Буквално нямах самоличност.
Започнах да чувствам вина и яд и дори станах неадекватна в ценните ми занимания, вече не се
чувствах като добра съпруга майка.
Перфекционизма във всичките ми занимания, стана най-лошия ми враг.
Чувствайки всички тези заблуди, храната се превърна в моето бягство и глада стана моето
жестоко наказание за възприемане на всички тези недоволства.
Само механизма ми за контрол, беше моето щастие. Аз не можех да бъда погрешна.
Това, което започна, като строга диета стана мания, която заемаше цялото ми време и усилия.
Почти напълно спрях да ям. Станах не само физически болна, но и психически не можех да се
справя.
Играех най-лошата игра, който можех да играя със себе си – само лишения, обобщено с една
дума – „самоубийство”.
Аз вече не исках да бъда част от този свят.
Не притежавах никакъв контрол, върху ситуациите и това се превърна в кошмар на лудостта,
натрапчиво и непреодолимо желание, да обичаш и да бъдеш обичан.
Живота ми се превърна в трупаща се маса от чувства и емоции, излъчващи във всички посоки, с
постоянен страх, че ще бъда нищо повече от това, което бях.
Тревожните атаки, депресия, съчетано с маниакално поведение. Нещо трябваше да се направи
и слава Богу, други станаха наясно с положението ми.
Първите знаци на помощ ,дойдоха от социален работник, с когото се бях запознала чрез
училището на сина ми.
Тя направи контакт с мен в местен офис център, след като бях заподозряна за хапчета и
алкохол.
Това беше началото на две годишна интензивна терапия, която включваше трима психиатри,
гещалт психолог и накрая, много отдаден и грижовен терапевт, с когото станах много близка.
Чрез професионалните консултации аз открих, че не е просто съвпадение, че имам чувства на
гняв и страх, а че съм била ядосана през целия си живот. Злоупотребите и сътресенията във
възпитанието ми като дете, с ранната смърт на баща ми /46/, за която се обвинявах, че не
предотвратих, неспособността ми да помогна на другите членове на семейството ми в техните
моменти на криза, повторния брак на майка ми и потвърждението на моето нещастие в
брачните взаимоотношения ,допринесе за моето падение.
Информираността стана моето спасение.
След дълга професионална оценка, подкрепата от членовете на ANAD и подпомагане на учители,
приятели, съседи, роднини, съпрузи и дори децата ми, се научих да бъда себе си, без да се
чувствам виновна.

Справедливостта и наградата , ще дойдат с време и търпение.
Онова, което някога изглеждаше като неуспех, сега е заменено с по-голяма решителност и
ангажираност.
Показването на любов и споделяне, ме завладяха повече от страховете ми.
Сега водя ANAD група за подкрепа в родния ми град и в момента съм администратор за
националната централа.
Чувствам, че съм напълно възстановена от разстройството, но продължавам да работя по тези
въпроси, които не са напълно решени.
Сега имам удоволствието и удовлетворението да помагам на другите да се занимават и
справят с техните хранителни разстройства.
Аз съм толкова щастлива и за мен е чест да служа на хората.
Няма по-добро, от чувството на топлина и любов, когато ти се даде тази възможност да се
върнеш в живота си, особено, когато самия живот е изглеждал , толкова безнадежден.
Благодаря на всички тези специални хора!

За да научите повече за хранителните нарушения (ХН), изберете от 3-те възможности

За лично засегнати или лица с проблемно хранене: ТУК!

За професионално заинтересовани или ако сте студенти: ТУК! 

За родители или близки на засегнати от ХН: ТУК! 

Харесайте и последвайте ФБ страницата на УНИКАЛ: https://www.facebook.com/UNIKALOnlineInstitute