В сравнение с други психични разстройства, хранителни разстройства (ХР) са често пренебрегвани, но за съжаление са сред най-разрушителните и могат да се проявят по смъртоносен начини за милиони засегнати хора. Дълго време се смяташе, че хранителните разстройства засягат само жени, докато не бяха подробно документирани случаи за хранителни нарушения и при мъже, въпреки това, тази тема често е пренебрегвана, когато се дискутират ХР . Тази оскъдна информираност за ХР при мъжете става все по-проблемна. Например, много от научните трудове за ефективността на лечението на ХР от последните десетилетия не включват мъжете (Dally & Sargant, 1966; Goldberg et al., 1979), но през началото на 90-те години става ясно, че мъжете са реално голям процент от хората засегнати от ХР (Andersen, 1990; Carlat et al., 1997; Fairburn & Beglin, 1990; Sharp et al., 1994).
В контраст с „ориентираните към жената“ диагностични критерии, които съществуват в момента за ХР, при мъжете те се проявяват по различен фенотипен начин. Например, в сравнение с жени с ХР, мъжете могат да имат по- голямо разнообразие от съпътстващи психични заболявания, като психотични симптоми, употреба на вещества (Carlat et al., 1997; Striegel-Moore et al., 1999), негативен опит от предишни подигравки, свързани със затлъстяване и теглото (Carlat et al., 1997; Gueguen et al., 2012). По-конкретно, при анорексия нервоза (АН), клиничен критерий, който често се наблюдава преди диагностицирането е аменореята(липса на менструация в рамките на 6 или повече месеца); при мъжете са намалени нива на тестостерон и/или намалени нива на сексуален интерес. Освен това, при анорексия нервоза жените имат стремеж да бъдат слаби, докато мъжете са по-заети с диетични ограничения и покачване на мускулна маса (Pope et al., 2000). Друга забележителна разлика в начина, по който при мъжете се проявява анорексия нервоза е ролята на натрапчивите тренировки. Като цяло много мъже с анорексия нервоза съобщават, че използват спорта като средство за регулиране на негативните чувства и увеличаване на положителните (Murray et al., 2014).Клинично мъжете с анорексия нервоза често имат по-строги навици за тренировки в сравнение с жените (Murray et al., 2014).
Що се отнася до булимия нервоза (БН), която се характеризира с повтарящи се епизоди на преяждане и след това използване на едно или повече компенсаторни поведения с намерението да се неутрализират ефектите от епизодите на преяждане и надценяването на теглото и формата (Американската психиатрична асоциация, 2013 г.), съществува малко базирана на доказателства информация за този подтип ХР при мъже. Въпреки това са отбелязани разлики между храните, консумирани от мъже и жени по време на епизоди на преяждане, като мъжете са по-склонни да консумират храни с високо съдържание на мазнини и протеини (Wansink et al., 2003), докато жените са по-склонни да преяждат с храни със сладки вкусове. Що се отнася до компонента на компенсаторното поведение на БН, пациентите от мъжки пол са по-склонни да се ангажират с диетични ограничения и прекомерни тренировки (Lavender et al., 2010; Striegel-Moore et al., 2009). Тези видове на компенсаторно поведение са в противоречие с тези използвани от жени, като прочистване и употреба на слабителни.
По отношение на разстройството на преяждането, което се характеризира с повтарящи се епизоди на преяждане и свързаното с това съжаление без наличието на компенсаторни поведения (Американската психиатрична асоциация, 2013), драстичните разлики между проявленията при мъжете и жените са по-редки (Hay et al., 2015; Tanofsky et al., 1997). Интересното е, че ранно проучване е документирало, че мъжете с разстройство на преяждане са по-склонни едновременно да отговарят на критериите за разстройство на ос I (напр. депресивно разстройство, паническо разстройство, социално тревожно разстройство) в сравнение с жените (Tanofsky et al., 1997). Но важен аспект на разстройство на преяждането при мъжете, който трябва да се отбележи е липсата на изследвания, които показват превъзнасянето на теглото/формата, което в момента е основна характеристика на хранителните разстройства.
Ориентираното към покачване на мускулна маса разстройство на храненето е отделен фенотип на ХР. Диагнозата при мъжете е трудна, тъй като исторически в центъра на ХР е слабото тяло. Мъжете обаче могат да проявяват ХР, ориентирани към изграждане на мускули, в които виждаме стремеж както към мускулесто, така и към слабо тяло. За да постигнат тези цели за повишена мускулатура мъжете с този подтип на ХР могат да регулират прекалено много протеиновата си консумация, като се придържат към строги правила (Murray et al., 2010). За целите, ориентирани към отслабването, мъжете се концентрират в ограничаване на въглехидратите и мазнините, като същевременно консумират чисти протеини (Griffiths et al., 2013). Въпреки че има значително количество публикувана научна литература за този подтип нарушено хранене при мъжете, все още липсва яснота доколко свързаните с храненето поведения и нагласи трябва да се характеризират като „нарушения“ (Murray et al., 2017). Заради това, по-нататъшните изследвания са от съществено значение за по-добро разбиране и точните класификационни характеристики на ориентираното към мускули хранително нарушение.
В допълнение, текущи мерки за диагностика и характеризиране на ХР не са достатъчни, за да отчетат подобно разстройство ориентирано към мускулите. Съществуващата рамка за разпознаване и лечение на ХР до голяма степен се основава на изследвания на жени; по този начин настоящите усилия за диагностициране на ХР не са задоволителни, за да се отчетат мъжките подтипове на ХР, като например мускулно-ориентирано нарушено хранене. Мъжете са по-склонни да получат диагноза „друго ХР“, за разлика от диагноза като анорексия нервоза, булимия нервоза или разстройство на преяждането. Диагностичните инструменти, използвани за оценка на симптоматиката на ХР при мъжете, също са недостатъчни, тъй като са разработени и валидирани в съответствие с наблюдения на жени (Murray et al., 2017).
В исторически план тези инструменти са наблягали на основните характеристики на слабата физика и въпроси относно пропорциите на телесните характеристики, които може да не са толкова подходящи за мъжете (напр. бедра) (Darcy et al., 2012). Друга среда, в която се наблюдават неадекватни усилия за диагностициране на ХР при мъже е клиничната практика. ХР се разглеждат като стереотип „женска“ диагноза (Griffiths et al., 2015; Griffiths et al., 2014) и стигмата от спазването на стандартите за мъжественост може да повлияе отрицателно на това дали мъжете с ХР търсят помощ (напр. поведение, свързано със забавено търсене на лечение) (Griffiths и др., 2015).
И накрая, правилната класификация на ХР при мъжете е от голямо значение и има значителни изследователски и клинични последици. Например представянето на ХР при мъже е получило значително по-малко внимание в рецензирани научни статии с по-малко от 1% от текущите статии свързани с представянето на анорексия нервоза при мъжете (Murray et al., 2016). Tова оскъдно клинично представяне на мъжките ХР има вредни ефекти и допринася за по-голяма неангажираност в лечението и стигматизиране на търсенето на помощ. Освен това, настоящите изследвания не предоставят адекватни, прецизни методики за лечение на пациенти с ХР от мъжки пол; следователно са наложителни повече изследвания, за да разберем по-добре как да се развият леченията, за да отговарят на мъжките специфики. Друг клиничен фактор, който си струва да се вземе предвид са ниските нива на придържане към практиките за психичното здраве сред мъжете с ХР, което е свързано с нивата на дистрес и увреждане (Murray et al., 2017). Признаването на тези клинични и свързани с научните изследвания бариери има потенциала да облекчи тежестта, която ХР имат върху всички полове и най-вече при по-слабо представените мъже. Тъй като осведомеността за този вид разстройство и това как се изразява при мъжете нараства с течение на времето чрез задълбочени изследвания и клинична практика, нараства и оптимизмът, че ще има все по-подробна информация, как точно се проявяват при мъжете и кой е най-добрият подход при лечението им.
Преведена от: Павлина
Оригинал: Ane A. Balkchyan, BA, and Stuart B. Murray, DClinPsych, PhD
