Тук ще ви споделим една от многото истроии на участници в АНАД групи по света, каквато ние създадохме тази година. Надяваме се тази история да е малък лъч надежда, за тези които знаят за какво разказва героинята ни, и да бъде прозорче в живота на близките и приятелите ни засегнати от хранително нарушение. Приятно четене…
Дните ми бяха запълнени с мании за храна и различни поведения. Чуствах се ужасно болна…
Загубих 6 години от моя живот между 15 и 21 години. През времето на тези формиращи години бях напълно погълната от анорексия и булимия. Това ме караше да се чувствам и тъжна и ядосана, че тези уж забавни – пълни дни са си отишли завинаги и никога не могат да бъдат възстановени.
Когато започнах гимназията имах такива високи цели за себе си. Бях нетърпелива да постигна добри оценки, имах много приятели и създавах уникална идентичност за себе си. Винаги чувствах, че се сливат с фона и тази година исках това да се промени. Реших да променя себе си като променя тялото си, вместо да се съсредоточа върху развитието на вродените ми артистични способности или формиране на близки взаимоотношения на доверие.
Планирах да отслабна само 10кг. исках да промени тялото си от „нормално” към стройно. В съзнанието ми, стройните хора по-лесно купуват дрехите си, могат да бъдат избрани за мажоретки и ходят по срещи. По това време не можех да гледам отвъд видимото.
Бързо напреднах в премахването на храни, за да живея на плодове и зеленчуци. В крайна сметка, спрях да ям напълно. След гладуване за кратък период станах булимичка. Като резултата, съсредоточавах цялата си енергия в диети вместо да формирам приятелства, хората в училище не казваха нищо за моята промяна на фигурата ми или отсъствието от кафенето.
Дните ми бяха запълнени с мании за храна и с поведения. Чувствах се ужасно болна и бях като клечка. Претеглях се често, но като ставах все по-малко и по-малко, спрях да разбра какво всеъщност показва.
Педиатъра ми ме беше хоспитализирал за няколко дни “за да си върна теглото”. Болницата не разполагаше с поделение за хранителни разстройства и няма нужда да казвам, че си възвърнах теглото временно, така че можех да приключа. Терапията, която започнах не беше много полезна, защото бях в състояние на отричане, а не в състояние да мисля ясно, докато бях толкова недохранене.
За една година аз се виждах с четирима различни терапевта, защото аз не отговарях на който и да е от тях. За щастие, по някакъв начин бях дадена на отличен интернист, който е специализирал в хранителните разстройства. Той не беше осъждащ и търпеливо ми помагаше по всякакъв начин, който можеше. Той също ме окуражаваше да „пазарувам” за терапевта, за който се чувствах добре. правех сериозни опити в този момент, за да спра разрушителното поведение, но без успех. Аз бях с такова поднормено тегло, че дори мисълта за качването на толкова много килограми ме плашеше.
Следващите няколко години си отлетяха, докато бях в самопричинено замайване. Колкото по-голяма ставах, толкова моя размер ставаше по-малък. На 20-годишна възраст си купувах дрехи от отдел „малко момиче”. След 5 години аз знаех, че ще бъда на смъртно легло. Семейството ми беше на края на силите си и ми казаха, че те мислях, че хоспитализацията м е единствената ми възможност.
Отказах да отида „като пациент” и на същия ден казах довиждане на моето хранително разстройство и отказах от преяждането от рас. На първо време това беше неприятно, но се научх да се справям с временния дискомфорт. Опитах се да си наложа на ума да отдам цялата си енергия, която вложих за да бъда болна, в това да възстановя здравето си.
Бях като бебе, което се научава да се храни отново. Откакто „отритнах навика” се храних три пъти на ден. Имах желание тялото ми да се приспособи обратно до теглото, на което трябва да бъда. След пет месеца моя доктор ме претегли аз бях щастлива да смятам теглото си за „нормално”.
Отне много решителност, за да направя това, което направих. Не съм играла никакви „хранителни игри” в продължение на една година. Аз започнах да живея отново и да се обичам. Аз никога няма да използвам храната като патерица, понеже открих, че патерицата ще ви провали и ще ви остави да паднете. Свободата от хранителното разстройство отне много усилия, но си заслужава. Ако не дадеш шанс на живота, ще изпусне всички възможности, които са твои.
За да научите повече за хранителните нарушения (ХН), изберете от 3-те възможности
За лично засегнати или лица с проблемно хранене: ТУК!
За професионално заинтересовани или ако сте студенти: ТУК!
За родители или близки на засегнати от ХН: ТУК!
