Наближава краят на още една година, поглеждам назад и не мога да забравя, че не беше толкова отдавна ,когато бях болна, изолирана и събрала толкова страх в себе си. Само преди две години бях диагностицирана като една от многото, които са страдали от анорексия нервоза.
На първо място се почувствах горда, че можех да достигна такава висока цел, а други не са успели.
Аз бях решена никога да не се докосвам до храните, които чувствах, че ще ме направят дебела и в действителност това бяха почти всички храни.
Не отнема много време, преди моите родители и сестри да открият, какво правя с храната си. Това беше тотална промяна за моето семейство, свикнало да вижда щастлив екстроверт, който се храни нормално и расте.
Исках да гладувам и да гладувам, докато не стана най-слабата от всички момичета, които познавам, но за мен да бъда слаба не беше достатъчно.
След гладуването, приемането на малко течности и многобройните интервенции на психолози, учители и родители, бях приета в провинциална болница, която беше специализирани за хора с хранителни разстройства. В продължение на няколко месеца нищо не помагаше. Не бях готова да се откажа от контрола върху себе си, в този момент, моите силни вътрешни чувства не ми го позволяваха, в действителност, нямах доверие на никого. Няколко месеца след като бях изписана, реших стриктно да огранича приема на храна толкова, че ядях и пиех много малко.
По това време дългата ми коса, започна да капе и вече имах много фини косъмчета, които растяха по тялото ми. Сърдечната ми дейност стана нередовна и едва можех да се изправя. За първи път нещо вътре в мен ми даде да разбера, че щях да умра. След като бях приета незабавно в болницата, с помощта на чудесни хора, които се грижеха за мен, тестовете показаха, че съм била близо до смъртта. Следващите 24 часа бяха от решаващо значение, това бяха най-тежките 24 часа в живота ми. За първи път се сблъсках с реалността.
Днес, поглеждайки в моето минало, виждам нещастно момиче, което се опитва да бъде перфектно, винаги се опитва да угоди на всички и никога на себе си.
Отне ми години, за да се възстановя, всеки ден е постигнат напредък, но беше трудно и стана с помощта на много отдадени лекари и психолога ми, който ми даде любов и разбиране. Той вярваше в мен и ме ръководеше. Често имахме разногласия и се отказвах да се върна, но се връщах, бях решена да не се поддавам на тези гневни чувства.
Научих се да се контролирам и най-важното от всичко е, че съм себе си.
Искрено се надявам, че ще мога да предам и на вас силата, която ми беше дадена, за да се възстановя.
Днес аз се радвам на живота. Имам много приятели, общителна съм, вече не съм съвършена. Има толкова много други положителни неща в този живот от това да си слаб.
Животът е пълен със забавления и тази новост ме радва!
