Аз съм по-малката дъщеря в семейство от средната класа. Баща ми е емоционално дистанциран и има високи очаквания за нас. На майка ми й липсва самочувствие ,загрижена е и зависи от нас. Тя е алкохолик, макар и пиенето й да е тайно. Двете ми сестри и аз минаваме през трудности, изискващи сме и имаме високи стандарти за себе си и другите. Родителите ни ни контролират чрез “трябва”.
Имаме трудности в социалното общуване, тъй като като деца не ни беше позволено да посещаваме приятелите си, нито те нас. Когато бях на 18г. баща ми напусна семейството. След като по-голямата ми сестра се омъжи, майка ми и аз останахме сами и тя стана зависима от мен, като глава на семейството.
Моят годеник се премести при мен и около шест месеца по-късно анорексичните симптоми се появиха. Вярвах, че се опитвам да направя твърде много: работа на пълно работно време и извънреден труд, посещения в нощното училище и цялата домакинска работа, готвене и т.н. Осъзнах се, че повръщането след хранене ме кара да не се чувствам толкова застрашена, а също и наказвах тези, които ме караха да работя толкова усилено.
Когато се срещнах с лекаря ми година по-късно, реших да се променя и успях за около шест месеца. Въпреки това, проблемите все още съществуваха и аз започнах да гладувам. В крайна сметка бях хоспитализирана. Лечението не беше дълготрайно, така чe , имах кратка терапия- една програма за промяна на поведението. В качеството си на „добро момиче” получавах похвали от болничния персонал и това беше достатъчно, за да се чувствам по-добре относно храненето.
Не получавах подкрепа от семейството си или годеника ми. Осъзнах, че това е мой проблем. През следващата година, постоянно губех тегло. В крайна сметка се разделих с годеника си. Сега виждам, че съм очаквала от него да ми даде себеуважение и цел в живота. След като той си тръгна, анорексията стана булимия.
След около осем месеца, реших да се прибера в къщата на майка ми, мислейки, че тя ще ми помогне да се излекувам. Фантазирах за любящата майка, която никога не съм имала. Този ход се оказа безсмислен и аз отново бях хоспитализирана. Този път майка ми ме убеди да напусна, точно когато започнах да оздравявам. Тя наистина не искаше да бъда независима.
След още няколко месеца на доброволно гладуване, отидох в болница далеч от дома. Бях поверена на отличен терапевт, който ми „позволи” да бъда ядосана на семейството си, да скърбя за загубата на мечтата си, за любящи родители и да развия чувство на самоуважение. Това беше преди почти три години.
Аз все още съм на терапия и все още имам някои проблеми, но чувствам, че мога да преодолея много от тях, ако не всички. Терапията първоначално е много болезнена, но много необходима. Тя налагаше повторно установяване на семейните отношения. Осъзнах, че баща ми не е бил в състояние да ме подкрепи емоционално, но аз оценявам това, което той може да ми даде, а то е умствените му способности и приятелство.
Сестра ми, която се бори с компулсивно преяждане и аз, за първи път вече не се конкурираме. Майка ми не може да приеме независимостта на децата си, така че отношенията ни се обтегнаха. Научих, че не мога да излагам на риск моята идентичност и цялостност заради нея и се научих да не се чувствам виновна.
Искрено вярвам, че самочувствието е ключът – да се научиш да обичаш себе си, че човек има право на чувства и идентичност. Хранителното разстройство е маската за други проблеми, които често са твърде болезнени, като се изправиш пред тях. Но трябва да се сблъскаш с тях ,за да оздравееш и да започнеш да израстваш. Нужно е да искаме да бъдем здрави, да имаме подкрепящи приятели и усещането, че си струват усилията да се чувстваш добре…
ПРЕДЛАГАМЕ ВИ И ДОПЪЛНИТЕЛНИ РЕСУРСИ ЗА ПОДКРЕПА и ОБУЧЕНИЕ, ПО-ДОЛУ:
- За да научите повече по темата за обучение в сферата, моля кликнете ТУК
- За лично засегнати от хранително нарушение (ХН)/ проблемно хранене : ТУК!
- За професионално заинтересованите по темата за ХН или ако сте студенти: ТУК
- За родители или близки на засегнати от хранителни нарушения: ТУК!
?За да не пропускате публикациите ни, харесайте и последвайте ФБ страницата на УНИКАЛ: https://www.facebook.com/
