Когато някой се нарича „шокохолик“, той обикновено има предвид едно от двете неща. 1) За някои „аз съм шоколадохолик“ е насмешлив начин да кажат, че наистина са страстни по шоколада. 2) За други да бъдеш шоколадохолик означава, че се чувстват извън контрол, когато го ядат. По ирония на съдбата, лекът за втория тип шокохолизъм е да се храните без страх! (Първият тип не е необходимо да се лекува!)
Жадуването за шоколад не ви прави шоколадохолик
Веднъж попитах в социалните мрежи: Колко оризови кексчета са необходими, за да задоволим желанието си за шоколад?
Любимият ми отговор: Пет оризови кексчета. 7 бейби моркова. Един портокал. Опаковка с кисело мляко. И и едно блокче Snickers®.
Ще бъда първият човек, който ще похвали невероятните сензорни свойства на шоколада, но това само по себе си не обяснява трудностите на някои хора с шоколада и много други храни. Неотдавна осъзнах, че моят собствен цикъл ядене-разкайване-повторение се причинява от това, което ще нарека „базирано на страх” мислене.
Виждате ли, когато хората се определят като шоколадохолици, те могат да създадат самоизпълняващо се пророчество.
С други думи, това, което мислите и вярвате, ви кара да се чувствате по определени начини, които ви карат да действате с определени подходи, което в крайна сметка води до конкретни резултати. Наричането на себе си шокохолик води до страх около яденето на шоколад.
Основани на страх мисли за ядене на шоколад
Нека разгледаме няколко примера за основани на страх мисли, които хората имат за яденето на шоколад, които могат да доведат до поведението, което искат да променят. След това ще разгледаме няколко „безстрашни“ мисли, които водят до по-благоприятни резултати.
Мисъл, основан на страх: Аз съм шокохолик.
Когато маркирате определени храни като „лоши“, ще се чувствате зле за себе си, когато ги ядете. По ирония на съдбата, колкото повече се опитвате да избягвате тези храни, толкова повече власт придобиват над вас. Когато най-накрая се поддадете на тези силни копнежи, ще се почувствате виновни и извън контрол. Ще си помислите: „Вече се изтощих, може и да продължа да ям“. Това засилва убеждението ви, че шоколадът е лош и че ще загубите контрол, когато го ядете
Безстрашна мисъл: Обичам шоколад.
Мисъл, основан на страх: Шоколадът е лош.
Всички храни могат да се впишат в балансирана диета, като се използват принципите на здравия разум за баланс, разнообразие и умереност. Когато се наслаждавате на храните, които обичате без вина, ще забележите, че те започват да губят властта си над вас и че желанието ви да преяждате с тях намалява. С течение на времето можете да ядете каквото и да е, без да ядете всичко.
Безстрашна мисъл: ям това, което обичам и обичам това, което ям.
Мисъл, основана на страха: Позволявам си да си взема от време на време лакомство.
Думите „позволя си“, „да се отдам“ и „лекувам“ всички предполагат недостиг, което потенциално ви кара да се запасите в очакване на следващия ви кръг на себеотрицание.
Безстрашна мисъл: Ям и живея по начин, който подхранва тялото, ума, сърцето и духа ми.
Практикуването на себеуважение не е удоволствие, а необходимост. Грижата за себе си означава задоволяване на вашите физически, умствени, емоционални и духовни нужди, включително нуждата от удоволствие и наслада. Тъй като живеем в изобилна хранителна култура, е твърде лесно да се опитаме да задоволим много от нашите нужди, включително удоволствие, чрез хранене. След като разберем за какво наистина сме гладни, храната (да, дори шоколадът) може да служи на истинската си цел да подхранва пълноценния ни живот.
Преведена от: Константина
Оригинал: Мишел Мей (снимката в дясно)
ПРЕДЛАГАМЕ ВИ И ДОПЪЛНИТЕЛНИ РЕСУРСИ ЗА ПОДКРЕПА и ОБУЧЕНИЕ, ПО-ДОЛУ:
- За да научите повече по темата за обучение в сферата, моля кликнете ТУК
- За лично засегнати от хранително нарушение (ХН)/ проблемно хранене : ТУК!
- За професионално заинтересованите по темата за ХН или ако сте студенти: ТУК
- За родители или близки на засегнати от хранителни нарушения: ТУК!
За да не пропускате публикациите ни, харесайте и последвайте ФБ страницата на УНИКАЛ: https://www.facebook.com/
