Посттравматично стресово растройство и Хранителни разстройства: Клинично разбиране на симптомите, проявени от „жертва“ и „насилник“

В тази предизвикваща размисъл статия, Джуди Шийл, Ph.D., LCSW, CEDS, засяга темата за Хранителните Разстройства (ХР) и Посттравматичното Стресово Разстройство (ПТСР). ПТСР включва преживяване на заплаха от физическо нараняване или смърт или на травматично сексуално преживяване, включително и при деца, при които са налични „неподходящи за фазата на развитие сексуални преживявания, без съществуваща заплаха за реално насилие или нараняване.“

Д-р Шийл цитира Националната Асоциация по Хранителни Разстройства (National Eating Disorders Association), според която хората с ХР често страдат от ПТСР. За някои от тях хранителното разстройство служи за справяне с ПТСТ и управление на техните чувства. Д-р Шийл установява, че 30% от страдащите от ХР са били сексуално малтретирани. По-нататъшни изследвания са разкрили връзките между ПТСР и ХР, сред тях е и изследването на Д-р Тимоти Д. Брюъртън (Dr. Timothy D. Brewerton), което установява че приблизително ¾ от 293 жени, подложени на лечение в клиника страдат от „значителна травма“ и повече от половината имат симптоми на ПТСР.

Друго изследване от 2011 година, на Рейес-Родригес (Reyes-Rodriquex) установява връзка между Анорексия Нервоза и ПТСР. Това изследване показва, че най-честата причина за ПТСР са сексуалните травми, през деството и през зрелостта. Скорошен мета-анализ на 18 изследвания, направен от д-р Брюъртън, разкрива, че „малтретирането в детството“ е преобладаващо при хора с ХР, в сравнение с група от здрави хора и контролна група от психиатрично болни. Д-р Шийл съобщава, че „по-вероятно е пациенти с ХР да бъдат диагностицирани с коморбидно психиатрично заболяване и да бъдат суицидни в сравнение с хора с проблеми с ХР, които не са били изложени на малтретиране през детството си.“

Независимо от това, което са открили тези иследвания, д-р Шийл подчертава, че не трябва да се обобщава това, че хората, които се борят с ХР са преживели сексуално или физическо насилие. Обаче, може да се каже, че преживелите травма са с повишен риск от развитие на ХР. Д-р Шийл смята, че ПТСР при пациенти с ХР не е достатъчно добре дисгностицирано.

Д-р Шийл дава списък с диагностични критерии за определяне на ПТСР, който се състои от осем критерия, всеки от които се наблюдава при пациенти с ХР, които страдат и от ПТСР. Д-р Шийл посочва становището на DSM IV относно това как травматичните събития се преживяват отново и отново, включително чрез натрапчиви (интрузивни) спомени и по-рядко, чрез дисоциативни състояния. Те могат да бъдат предизвикани от събития, които „приличат или символизират аспект от травматичното събитие“. Според д-р Шийл, ХР „имитира повтарящия се характер на жертва и насилник“, DSM-V описва характеристики на ПТСР, които включват симптоми, същите като тези при ХР.

Една от основните цели на симптомите на ХР е избягването и справянето с неудобни или болезнени чувства. Д-р Шийл твърди, че ХР може „да постигне както дистанция и претръпване, така е и средство за освобождаване и възстановяване от болезнени минали събития чрез симптоматиката на ХР.“

Действайки едновременно и като жертва, и като насилник, страдащият от ХР разчита на „милостта“ на симтомите, и в същото време насилва собственото си тяло. Събитята на насилие се пресъздават отново, като в същото време индивидът се дисоциира от тях чрез обсесията си към храната. Давайки като пример как вината, срамът или унижението, причинени от травмиращото събитие, могат да засегнат човек, страдащ от ХР, д-р Шийл твърди, че ХР може да го откъсне от травмата, отнемайки при това огромно количество време и енергия.

Според д-р Шийл тези заключения не трябва да се правят по отношение на това как възниква ХР. Тя отбелязва „влиянието на отношенията с другите и родителстването върху развитието на аз-концепцията и самооценката, семейната динамика, биологична депресия или тревожност, културалният и социален натиск върху представата за тялото и теглото, физическо и/или сексуално малтретиране – всичко те допринасят за развитието на ХР“. ПТСР е само един от аспектите, който винаги трябва да се разглежда, когато се лекува ХР.  

За да прочетете цялата статия, моля отидете на – https://www.edcatalogue.com/ptsd-victim-abuser/ 

Статията е преведена от Мирослава Кантутис, консултант когнитивно-поведенческа психотерапия, работи с хранителни разстройства, www.terapiabg.com, e-mail: m_kantutis@abv.bg