ОКОЛО МАСАТА
Духът на хранителните разстройства…
МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ
НАНСИ, МАЙКА
Когато за пръв път диагностицираха Емили и Аштин с хранителни разстройства, всяко хранене предизвикваше стрес. Всъщност дори пазаруването сякаш предизвикваше стресова реакция у всички ни. Денят на благодарността – празник, който се върти около храната – със сигурност беше още по-голямо предизвикателство. Не само че проблемът с храната беше стрес, но и храненето с други членове на семейството, които не разбираха особеностите на хранителните разстройства, беше трудно за преодоляване. В самото начало изглеждаше сякаш по Коледа и Деня на благодарността прекарвахме повече време в това да измислим как да подходим спрямо хранителните разстройства на дъщерите ни. Имаше няколко години подред, през които трябваше да празнуваме Коледа в лечебни заведения. Една от най-сърцераздирателните Коледи беше, когато трябваше да заведем дъщеря ни обратно в лечебното заведение на Бъдни вечер. Спомням си много плач и страдание, защото не можехме просто да бъдем заедно и да си спомняме за Бъдни вечер и Коледа.
След като преминахме през години възстановяване и повторно влошаване, ХР вече е загубило контрол над дъщерите ни и бавно бива потушено от живота ни. След девет години лечение и терапия семейството ни отново възвръща топлината и близостта на традициите за Деня на благодарността и Коледа.
ЕМИЛИ, 24
Първият ми празничен сезон с хранително разстройство беше пълен с тревожност и страх. За да мога да премина през всяко семейно хранене и празненство, трябваше да имам тренировъчна сесия с терапевтката си (благословена да е!).
Тя ми помогна да видя, че е важно да не пропускам хранения в опит да „компенсирам“ за празничното хранене. Да се храня през деня, правеше празничните дни дни като всички останали, като така ставаха по-приятни.
Също така това да знам, че имам любовта и подкрепата на семейството си, определено ми помогна през тежкия празничен сезон.
Няколко празнични сезона бяха прекарани в лечебни заведения, но ми служеха за мотивация. Осъзнах, че празничният сезон е само веднъж в годината и че не искам да прекарвам такова любящо и радостно време в болницата.
Сега във възстановяване от 7 години вече не ме е страх от празничния сезон. „Сега подайте картофеното пюре!“
АШТИН, 24
Празник, който се върти около угощение, може да бъде доста натоварващ. Но знам, че мога да стана, да подишам въздух, да се обадя на терапевта или диетолога си и да оставя съобщение или да използвам някое от уменията, които съм научила по време на процеса си по възстановяване.
Тази година ще бъде един от първите празнични сезони от много време, в който аз – Аштин – съм на масата, около Коледната елха, пееща в църквата…и не хранителното ми разстройство. Няма да има никакво компенсиране или „пестене“ за вечерята; няма да има никакво насилено хранене. Вместо това ще има време, прекарано със семейството ми, украсяване и възстановяване от изпитите ми по право. Разбира се, вероятно ще има някои тежки мисли по време на празничния сезон, не очаквам те да си отидат скоро.
Но поемам нещата стъпка по стъпка и използвам инструментите, които съм научила в лечението, за да се справям с всичко, което възникне. Освен това знам, че имам страхотна система за подкрепа около себе си.
Битката не е приключила, но вече съм преминала на другата страна.
ДЖЕРАЛД, БАЩА
Предстоящият празничен сезон ще бъде особено прекрасен за мен като баща. Ще бъде първият път от много време насам, в който семейството ми ще е заедно, откакто започна нашата битка с ХР. Заедно в дома ни, украсявайки, споделяйки и просто наслаждавайки се един на друг, както и на всички неща, свързани със семейните празнични традиции.
Откакто ХР си отиде си отидоха и празниците, прекарани в лечебни заведения и хотелски стаи в различни градове и внезапното приключване на празниците, за да тичаме обратно към лечението поради вечерен час. Заминаха си сълзите през самотния път до вкъщи, през който знаех, че се прибирам в празен дом в празничната нощ и че дъщерите ми са в лечение.
Празниците са за това да сме благодарни и да прекарваме време с тези, които обичаме; ХР ми открадна много от тях. Въпреки това мога спокойно да кажа, че очаквам с нетърпение да подновим тези ценни празнични моменти и да набележим нов ход в пътешествието ни в живот, свободен от ХР.
ХР няма да има място на нашата маса тази година… И СЛАВА БОГУ ЗА ТОВА!
Превод: Ина Райкова
