Тази седмица ще сподеилим още една история от АНАД групите за подкрепа при възстановяване от хранителни нарушения. Този път авторката разказва за борбата си с булимия. Надяваме се тази история ще даде надежда и мотивация на всички , който се борят с подобни проблеми в живота си, и ще им покаже, че никога не е късно, винаги има друг възможен път.

   Мислех, че бях умна на първо време. Това беше идеалния начин да имам тортата и да я ям, също…буквално. Чувствах, че трябва да ям когато бях разстроена или нервена или просто ми е скучно. Не можех да се сдържам въпреки, че се боях от наддаване на теглото. Самопровокираното повръщане беше изхода. Страдах от булимия 23 години. През годините храненето ми се увеличи. Започнах да взимам лаксативи, водни хапчета и да правя клизми. С една дума, правех всичко, което може да ми помогне за да загубя тези два излишни килограми, които винаги виждах в огледалото. 

Но такива злоупотреби довличат своите проблеми. Преди известно време, по време на преглед с лекар, който е наясно с моите навици, аз научих, че опустошавам тялото си. Той ми каза, че тези поведения са унищожили моя стомах и предозирането с лаксативи е нарушило червата ми. Ако продължавам, ще се наложи да ми правят колостомия. Тогава зъбите ми започнаха да се ронят. Късно научих, че стомашните киселини разяждат зъбите ми. 

Тези разкрития събудиха страх в мен за известно време. Спрях прочистването за повече от една година, защото усетих, че хората няма да ме смятата за перфектна, ако бях беззъба – дори ако бях слаба. Но страха ми от дебелината отново стана силен и аз продължих с поведението. 

Това скоро се превърна в порочен кръг. Повръщах за да стана слаба, но след това се ядоствах на слабостта си. Трябваше ми успокоително – храна. Която отново трябва да бъде изхвърлена? Знаех, че се нуждая от помощ. 

Когато отидох на консултант за помощ, тя не знаеше нищо за хранителните разстройства. Така се стигна до обсъждане на всичко друго, но имах късмет да срещна терапевт, който разбра, че хранителното ми поведение не беше толкова болест, колкото симптом на нещо друго.

Процесът беше бавен, но след 175 сесии, най-накрая разбрах решението на две части: да знаеш, че имаш контрол и да имаш самоуважение. Повръщането изглеждаше лесно решение, надявах се и терапията да бъде също. Но беше трудно; беше трудно, защото трябваше да правя промени. Аз трябваше да отстоявам и да правя рискове. С рисковете идваха и случайните грешки. Грешките ми носеха знания, че в края на краищата не съм перфектна. Трудно ми беше да приема собственото си несъвършенство. Трябваше да променя възгледите си и нагласите по отношения на това как другите ме виждат. Започнах да осъзнавам, че мога да имам уважение към другите, само след като спечеля към себе си. Първата стъпка към собственото ми самочувствие би трябвало да бъде премахването на поведението на хранителното разстройство. 

Свързах се с ANAD група за подкрепа. Там срещнах хора, които са имали същите преживявания, които имах и бях разбрана. Казаха ми, че трябва да се опитам да се подобрявам ден за ден. Но ако щях да създавам моя себеконтрол, трябваше да спра от този ден за останалата си част от живота. 

 Това беше преди няколко месеца. Не съм се прочиствала от тогава. За разлика от последния път, когато се отказах от страх за здравето си, сега съм спряла, защото го искам и знам, че имам силата да контролирам себе си. Това далеч не е лесно. От последните две седмици имах ужасни болки в стомаха, които сбърках за спазми от глад. Те са намалели значително и когато се появят, аз си признавам за какво са – атаки на тревожност. Аз също страдам ужасно от коремът си. Не можех да смилам храната и като, че ли всичко, което съм яла го обръщах на газ. Това състояние се изчисти след около шест седмици. 

 Трябва да кажа, че все още съм склонна от време на време. Например, ще ям пуканки, докато не съм преяла. Но кой не преяжда при повод? И в онези времена, налагах самоконтрола се като се контолирах на следващия ден.

 Макар и възстановена, не съм излекувана. Все още се страхувам да ям три пъти на ден. Причината за това е, че аз все още не зная или изпитвам чувство на глад, така че не мога да преценя какво е достатъчно или твърде много. 

 Сега разработвам здравословен цикъл, в който всеки път, отхвърлям нездравословно поведение, показвам смелост, което ми дава самочувствие да отхвърля желанието следващия път. 

 Това е едно постоянно предизвикателство за мен. Но играта не ми помага да се подобря. Това е смелостта да се изправя пред страховете си и да рискувам, че някой ден ще стана победител. Този вид на доверие не идва за една нощ – отне ми 23 години.

За да научите повече за хранителните нарушения (ХН), изберете от 3-те възможности

За лично засегнати или лица с проблемно хранене: ТУК!

За професионално заинтересовани или ако сте студенти: ТУК! 

За родители или близки на засегнати от ХН: ТУК! 

Харесайте и последвайте ФБ страницата на УНИКАЛ: https://www.facebook.com/UNIKALOnlineInstitute