В тази предизвикваща размисъл статия, Дженифър Гаудиани, MD, CEDS, обяснява, че болестта и здравето не винаги могат да се измерят. Това може да стане дори по-голямо предизвикателство за хора с хранителни разстройства, за които измерването е нещо съществено в живота им и за самото хранително разстройство (калории, мили, стъпки и т.н.)
Д-р Гаудиани описва как западната медицинска система доста често също се фокусира върху измерването. За съжаление, тези „измервания“ не могат да обяснят страданието като цяло. Някои измервания са ясни и могат да посочват опасност или дори потенциално фатална ситуация, за което ние сме благодарни.
Обаче, преобладаващата част от пациентите с ХР живеят с мъчението на гласа на ХР, изпълняват неговите изисквания в ралична степен чрез поведенията на ХР и никога не получават медицински измервания, които да потвърдят тяхната болест. Не винаги има стойност, която да казва на терапевта кога индивидът се нуждае от повече грижи, повече подкрепа, среща със семейството или повече съчувствие. Прибавете към това и „гласът“ на ХР, който казва на хората, че те не са болни, нямат нужда от лечение или пък, че трябва да демонстрират друго поведение, за да бъдат наистина болни. Медицинската оценка може допълнително да усили „гласът“ на ХР, като потвърди неговите оплаквания, което да доведе до повече страдания и отдалечване от подходящото лечение.
Д-р Гаудиани отбелязва няколко от характеристиките, които не могат да се измерят, първата от които са електролитите в норма. В своята работа тя е открила, че „натрий, калий и бикарбонат са почти винаги в норма при същинско ограничаване на храна, независимо от неговата интензивност.“ Тя дори е виждала електролити в норма при лица, които повръщат много, въпреки че не може да разбере напълно защо се получава така. Нейната теория е, че „тялото се научава с времето да се приспособява към поведението на повръщане и да поддържа стабилност.“ Друга неподлежаща на измерване характеристика се наблюдава, когато човекът показва стабилно тегло, въпреки интензивните поведения на ХР или „нормално изглеждащо“ тегло, независимо от загубата на килограми.
Д-р Гаудиани акцентира върху това как предразсъдъците за телесното тегло преобладават в нашата култура, дори и в полето на медицината. „Пациенти, чиито тела не „изглеждат“ недохранени, често биват игнорирани от медицинската система.“ Това е сериозна грешка, която трябва да бъде поправена спрямо хора, които страдат и/или са болни и се нуждаят от помощ.
Последна неизмерима характеристика на ХР е когато човек има синдром на раздраненото черво, болкови синдроми или дизавтономия.
Много пациенти с ХР са също така склонни към телесна изява на емоционалното страдание. Това означава, че емоциите се проявяват на физическо ниво, в тялото. В по-стресиращи дни някой може да да изпитва по-интензивно от обикновено симптоми като гадене, подуване на корема, диария или констипация, болка в гърба, замайване, припадъци, гастропареза (забавено изпразване на стомаха) и други. Д-р Гаудиани отбелязва проблемът, че никои от тези оплаквания не са видими в лабораторните изследвания или на скенер, така че медицинската система обикновено казва на тези пациенти, че са добре.
Тази статия ни учи на това, че много характеристики на ХР са неизмерими, което означава че очевидно е много по-наложително пациентите да се фокусират върху благосъстоянието, да се отдалечат от ХР и да търсят помощ, от която имат нужда и която заслужават.
Цялата статия може да прочетете тук.
Gaudiani, Jennifer “The Unmeasurables of an Eating Disorder.” Gaudiani Clinic. Gaudiani Clinic, 11 Jan. 2017. Web. 20 Jan. 2017.
Статията е преведена от Мирослава Кантутис, консултант когнитивно-поведенческа психотерапия, работи с хранителни разстройства, www.terapiabg.com, e-mail: m_kantutis@abv.bg
