Защо промяната на навиците за хранене (за добро) е толкова трудна?

Тази ангажираща статия на Кари Андерсън,  Доктор по Поведенческо Здраве /DBH/, Лицензиран Клиничен Съветник по Психично Здраве /LCMHC/, Сертифициран Специалист по Хранителни Разстройства / CEDS/,  е насочена към тези, които се борят със склонността към преяждане и емоционалното хранене.  В нея Андерсън се обръща към трудностите при промяна на хранителните навици.

Тя започва с обяснението, че тъй като нашите мозъци са предназначени да ни помагат да преживяваме, храната символизира едновременно оцеляване и безопасност. Когато възникне чувството, че вашата храна е източник на заплаха, се появява страх. Според Андерсън:  “Това е особено вярно за тези с история на продоволствена несигурност, причинена от бедност; хранителни разстройства или хронични диети “. Тези, които са страдали от недостиг на храна, може да са склонни да се презапасяват с храна.

Хората, които са били обект на грижи, които контролират храната си или са спазвали доброволно постоянни диети, може също да се чувстват застрашени, когато променят хранителните си навици.

Храната има също и емоционален компонент и често тя означава много повече от това, да служи единствено като гориво за тялото. Андерсън цитира теорията на Поргес Поливаугал /Porges Polyvagal/, която поставя взаимоотношенията като основен начин за успокоение при бозайниците. Тя казва: “Това естествено регулиране се осъществява чрез неврологични процеси. Когато взаимоотношенията липсват, храната често изпълнява подобна функция.“ Андерсън твърди, че яденето неврологично имитира социалното взаимодействие чрез използване на лицевите мускули и сензорния опит.  Храненето може да се използва за регулиране на нервната система.

Нашите мозъци от по-висше ниво ни дават възможност да разсъждаваме и да планираме. Когато сме спокойни, диетичните планове и цели се усъвършенстват, но когато сме стресирани или уморени, нашият мозък, по подобие на влечугите, надделява и търсенето на безопасност може да доведе до тъпчене или преяждане. Андерсън ни уверява, че можем да променим нашия мозък и да излекуваме ” цикъла на хранителна несигурност, обичайната пътека на храната като награда, изолацията и храната като връзка“. “Андерсън вярва, че за да се променим, първо трябва да разберем мотивацията за промяна.

За съжаление, желанията да бъдем добри и да изглеждаме добре, обикновено са мотиваторите в нашето общество. Андерсън заявява, че те не се задържат в дългосрочен план. Храненето става морална тема и се превръща в преценка за това кои сме ние, а не само въпрос за храната. Хората с по-големи тела често са заклеймявани и в крайна сметка те чувстват, че съществуването им в това тяло означава провал.  Андерсън казва: “Ако сте мотивирани да промените поведението си поради срама, който обзема вашето същество, вие търсите приемане от другите. Но това, от което се нуждаете, е приемане от себе си. “

Срамът е лош мотиватор, защото често води до гняв, който може да предизвика недоволство като се занимаваме с поведението, от което сме се срамували. Андерсън посочва как хранителната промишленост ни каза, че не можем да се доверяваме на себе си за храната и че трябва да ни бъде казвано как да ядем.

Желанието да изглеждат добре или да бъдат слаби, е друга причина, поради която хората искат да променят хранителните си навици. Предварителното планиране да отслабнете, за да изглеждате по определен начин за някое събитие може да се случи, когато нещата са спокойни. Но когато възникнат трудни моменти, изпълнителната мозъчна функция се изключва и мозъкът се връща към пътеките, определени от емоциите. Когато трудното време отмине, изпълнителният ум надделява, но става все по-трудно да се върнете отново „на каруцата“.

Андерсън твърди, че това, което работи, е желанието да се чувстваш добре. Тя казва: „Науката за промяна на поведението ни казва, че вътрешната мотивация е ключът; мотивацията, която идва отвътре; която е вътрешно задвижвана от това, което е важно за вас.” За съжаление, много хора са толкова откъснати от телата си, че не знаят кога се чувстват добре.

Андерсън подсеща, че начинът да свържете отново тялото и ума си е осъзнатостта. “Когато можем да сме неподвижни и да присъстваме в момента, без осъждане, можем да се вслушаме в телата си и в мъдростта на отговорите на вътрешната ни обратна връзка“.  Отбелязването на това, кои храни и в какви количества ни карат да се чувстваме добре, може да доведе до по-добър избор.

Храненето по начин, който ни кара да се чувстваме добре, е резултат от чувството за компетентност в решенията за ядене. Ако решенията не произтичат от срам и силата на навика, изпълнителният мозък функционира. Андерсън заключава: “Това е предпоставката за интуитивно хранене: развиване на доверие в себе си и доверие в храната отново. “

За да прочетете тази статия в нейната цялост, моля кликнете тук -http://www.medainc.org/why-changing-eating-habits-for-good-is-so-hard/

Превела статията Константина Страхилова Янкулска – гр. Благоевград: Преподавател във ВУЗ и средни училища; Сътрудник в екип в Център за личностно развитие „Его“ – психологични консултации и семинари; Консултант по темите: „Поддържане на добро здравословно и физическо състояние чрез рационално и природосъобразно хранене“; Асоцииран Сътрудник в Сферата на Хранителни Нарушения“ и член на  IAEDP; Консултант в подхода Интуитивно хранене към Академия „Емоции и Хранене“; e-mail: k.yankulska@gmail.com