Една друга история

Когато започнах да ям и повръщам, споделих за това ми гениално хрумване на най-добрата ми приятелка. По стечение на обстоятелствата тя също прие това поведение. Започнахме да си разказваме за пиршествата и повръщaнето, да го правим заедно, като един вид се разбирахме и подкрепяхме в това нелепо преживяване. Мина време и нещата за нея се влошиха. След дълг период на повръщане започнаха да се появяват и физиологични проблеми – с щитовидната жлеза, косопад, рушене на зъбите /може да изпускам нещо/. Но не това беше най-лошото. Тя спря да се храни. Стана  38 кг, с празен поглед и никакви емоции. Спря да излиза, да говори. Общуваше много вяло само с майка си и с мен.

Аз по това време вече бях осъзнала, че имам проблем и полагах усилия да изляза от обръча на булимията. Истината е, че нейното състояние оказа въздействие върху мен и ми помогна да се справя. От една страна изпитвах безгранична мъка като я гледах така. Плачех всеки път когато си тръгна от дома и, защото неможех да понеса тази безжизненост и отказа и от всичко – храна, приятели, купони, гаджета, цвят. От друга страна се уплаших. Ами ако мен ме сполети същото. Тази мисъл провокира в мен още по-силно и осъзнато желание да намеря друг начин на съществуване.

Моята приятелка започна да ходи на психотерапия и в началото имаше подобрение, но от един момент нататък нещата започнаха отново да се влошават. Майка и се отказа от работата си, за да е неотлъчно до нея. Нужно беше доста време, докато приятелката ми започне отново да навлиза в живота. Постепенно започна да приема храна, да говори, да плаче, да излиза, но най-трудно беше да се отново да се усмихне. Така двете заедно минаха през ада, но успяха да победят болестта.  

Поуката до тук е, че майчината любов,  всеотдайност  и подкрепа е най-голямото оръжие в борбата със болестта. Но дали е достатъчно? Оказва се, че е тя е необходимо условие, но не винаги е достатъчна. Моята приятелка започна да се храни, но след известно време започна да придобива други вредни навици. Алкохол, наркотици, безразборен секс. И пропадането започна отново. Когато достигна дъното, както тя сама каза, замина. Това може би направи, за да си даде време и пространство да остане сама със себе си. Заради миналото си, тя промени бъдещето си.

Сега моята приятелка е далече от нас. Те е майка, съпруга, дъщеря, сестра, работещ човек. Чувства се спокойна. 

Leave a Reply