от Хуна Дж. Уатсън, доктор на науките,

                                                                         магистър по клинична психология,

магистър по биостатистика

Хранителните разстройства са болести, които се унаследяват. Проведени научни разработки върху семейства и близнаци показват, че родственици по права линия на хора с анорексия невроза, булимия невроза и синдром на системното преяждане са по-склонни да развият тези болести, отколкото родствениците на хора от контролната група, които нямат семейна история с такива заболявания. Разработки върху близнаци показват, че когато единият близнак страда от хранително разстройство, неговият еднояйчен близнак е по-вероятно също да има хранително разстройство в сравнение с негов двуяйчен близнак, с когото споделят само 50% генетичен материал. Научните разработки върху семейства и близнаци са предоставили надеждни резултати. При все това може да се спори, че за тази закономерност  са отговорни фактори, свързани по-скоро със заобикалящата среда, отколкото с генетиката, тъй като хора, които са израснали заедно, са част от една и съща среда.

Специализиран анализ, приложен при разработките върху близнаци показва, че споделената среда не допринася за увеличаването на риска от такива заболявания. Научни разработки върху осиновени лица могат да хвърлят светлина върху този въпрос, но са трудни за провеждане. Само една разработка в сферата на осиновяванията и хранителните разстройства е била реализирана; резултатите представляват променливи на разстроеното хранене като цялостна хранителна патология, неудовлетворение от тялото си и системно преяждане, вместо клинични хранителни разстройства, защото големият брой лица, необходими за успешното провеждане на разработката, не е бил достигнат (Klump, Suisman, Burt, McGue, & Iacono, 2009). Разработката върху осиновени лица показва, че генетичните фактори имат съществено влияние върху всички видове хранителни разстройства и че фактори, дължащи се на споделената среда, не допринасят за промени в резултата. Тези разработки променят представите за хранителните разстройства, които до този момент са считани за причинени единствено от социални, културни и семейни фактори. Твърдението, че хранителните разстройства са частично причинени от генетиката, представлява съществено развитие в областта и предполага, че съществуват нови, неизследвани биологични цели за лечение и превенция.

Научните разработки върху семейства и близнаци могат само да установят унаследяването на тези болести. Те са последвани от разработването на други модели като изследване на гените на кандидатите и изследване на семейната обремененост, чиято цел е да идентифицират конкретния генетичен материал, отговорен за генетичните последствия. При все това, резултатите от тези разработки не са последователни и повтаряеми (Yilmaz, Hardaway, & Bulik, 2015). Оказва се, че такава липса на повтаряемост може да се очаква, ако приемем, че картината е много по-сложна и че рискът се управлява не от няколко специфични гени, а от хиляди генетични локуси, всеки от които допринася по много малко за крайния резултат, както сега се приема по отношение на хранителните разстройства (O’Donovan, 2015; Sullivan, Daly, & O’Donovan, 2012).

Разработки върху целия геном (ВЦГ) са използвани за целите на биологичното проучване, за да ни просветлят върху комплексната генетична архитектура. Разработките ВЦГ сканират целия геном и идентифицират онези негови компоненти, които са различни при хората с хранително разстройство и които контролират тези, които не страдат от такова заболяване.

 

Разработките ВЦГ са представили ценни резултати по отношение на други комплексни заболявания като болест на коронарната артерия, диабет тип I и шизофрения. Засега разработките ВЦГ са били приложени  при анорексия невроза, но не при булимия невроза и синдром на системното преяждане (Duncan et al., 2017). Разработките ВЦГ са ограничени поради това, че предполагат голям брой участници, за да могат статистически да открият рисковите генетични локуси. Огромни консорциуми – взаимодействащи, глобални, съдействащи си мрежи от учени и научни центрове – като Психиатричния генетичен консорциум, организират събирането в световен мащаб на всички налични данни с цел разбирането на биологичните фактори, причиняващи хранителните разстройства.

Хранителните разстройства са относително енигматични заболявания, които са трудни за лечение. Те са подчинени на комплексна етиология, която включва наследственост, както и физико-социални фактори. Измежду физико-социалните фактори, които увеличават риска, са: ниска самооценка, депресия, стрес, преживяна травма или малтретиране, неудовлетворение от тялото си (Jacobi, Hayward, de Zwaan, Kraemer, & Agras, 2004). Съществуващите терапевтични методи обичайно се фокусират върху поведенческите и психологическите аспекти на хранителните разстройства. Намаляващата цена на изследванията на генетичния код, организационните възможности на консорциумите и общественият интерес към участие в разработки откриват нова ера, обещаваща да разкрие тайните на биологичната страна на хранителните разстройства, и по този начин да създаде нови начини за лечение и превенция.