Да се научим да живеем с депресия  и хранителни нарушения

В тази показваща загриженост статия, Карън Лин Касидей, PhD, ACT, разглежда комплексната връзка между хранителните разстройства и депресиите.

Д-р Касидей използва притчата за тримата слепи мъже, които срещат слон, за да илюстрира проблема, пред който се изправят пациентите и специалистите, грижещи се за тях.

Лесно е да възприемеш грешно, че слонът е само дълъг маркуч (опипвайки хобота), въже (опашката) или стена от сграда (тялото), в зависимост от това коя част на слона имаш пред себе си. Хората с хранителни разстройства ни срещат с нашето колективно объркване относно природата на лечение или интервенция. Тя се пита към коя цел се насочват първо специалистите, когато става въпрос за хранителни разстройства, и какво правят при наличие на коморбидни състояния като депресия. Д-р Касидей обяснява, че преблемът за много от пациентите е, че на тяхното хранително разстройство се обръща голямо внимание, а депресията им се неглижира. За депресията често се предписват медикаменти, но „не се предлагат други терапии, които могат да бъдат силен антидот на депресяита.“ Пациенти, които мислят, че ако тяхното тегло бъде „идеално“, всичките им проблеми биха изчезнали, често са предизвикателство за терапевтите. Ние знаем, че възстановяването е тежък труд, така че как терапевтът би успял да ангажира в лечението пациент, който не се интересува от нищо и иска само да спи, което може да се случи при депресия. Допълнително усложняват ситуацията осигурителните компании и трети страни, които плащат за лечение, като покават тенденцията да изключват пациенти от праграмите си, ако техният прогрес е бавен.

За да се избегне професионален бърнаут, както и това хората да стават „професионални пациенти“ (хора, които мислят, че тяхната роля е да са в терапия, вместо да живеят и да стават по-силни), „ ние трябва да гледаме от перспектива, която обхваща ситуацията в нейната цялост и да избягваме катастрофата на частичното лечение.“ Лекарите трябва да помнят, че „да живее добре“ за пациента означава нещо повече от това да научи как да се справя с терапевтичните задачи. Опитът на д-р Касидей й показва, че много от нейните пациенти с хранителни разстройства стават много добри в попълването на различни работни терапевтични формуляри (като част от Dialectical behavior therapy (DBT),например) поради своя перфекционизъм или желание да спечелят одобрение, „ но те продължават да проявяват симптоми, тъй като са придобили навика да изпълняват програми, но не и да се научат да живеят добре.“ Тя смята, че по-обширните въпроси са били пренебрегвани в интерес на изпълнението докрай на лечебния протокол. Д-р Касидей препоръчва да се работи с тези по-обширни въпроси, като перфекционизма, чрез позитивната психология.

Знаем, че перфекционизмът е уникален и критичен рисков фактор за самоубийство над и отвъд депресията или тревожността. Това означава, че назависимо какво смятаме да предприемем в дадено лечение на пациент, ние трябва да му предложим лечение, при което пациентът да практикува поемане на риск, правене на грешки, поправянето им, да се научи да се смее на грешките си, да оценява ежедневните малки преживявания и да може да види красотата в предизвикателството на стресиращото събитие. Д-р Касидей заключава подчертавайки необходимостта да направим част от лечението развиването на оптимизъм, характер и устойчивост, за да можем да успеем в дългосрочен план.

Цялата статия можете да прочетете тук –

https://www.nationaleatingdisorders.org/blog/learning-live-well-depression-eating-disorders

Cassiday, Karen Lynn. “Learning to Live Well with Depression and Eating Disorders.” National Eating Disorders Association. National Eating Disorders Association, 26 May 2017. Web. 26 May 2017.

Статията е преведена от Мирослава Кантутис, консултант когнитивно-поведенческа психотерапия, работи с хранителни разстройства, www.terapiabg.com, e-mail: m_kantutis@abv.bg