Генетика на поведенията, свързани с хранителни разстройства
Тази статия е компилация от четири статии за гени и хранителни разстройства (ХР) с участието на Гуилермо Гервасини /Guillermo Gervasini/, медицински педагог и изследовател.
Гервасини обяснява, че в западното общество хранителните разстройства са третото най-разпространено хронично заболяване сред младите жени. Той казва: “Тези (ХР) са сложни, многофакторни болести “. Общоприетите фактори на чувствителност включват социално-културни влияния, психологически черти и биологични фактори, включително генетични характеристики. Проучванията с близнаци потвърждават, че има генетично предразположение в ХР и много психологически отличителни белези, които присъстват при хората с ХР, са показали наследственост.
Докато последиците от хранителните разстройства са активно проучени, изследванията, свързани с генома: Genome-Wide Association Studies (GWAS), които проучват целия геном за мутации, все още не са показали убедителни резултати. Има обаче някои предполагаеми констатации.
Гервасини заявява: “Основните пътища, които участват в хранителното поведение са: централната невротрансмисия, особено серотонин и допамин; свързаните с възнаграждението пътища, напр. канабиноидната ендогенна система; и централното регулиране на приема на храна “. Последните все още не са разгледани по отношение на ХР, което изненадва автора, тъй като вероятно има генни мутации, свързани с наднорменото тегло. Според Гервасини, затлъстяването традиционно се счита за медицинско заболяване, докато хранителните разстройства се смятат за “Синдром, свързан със западната култура “, който се лекува с терапия. Затлъстяването и ХР имат много общи черти обаче, включително ниско самочувствие, тревожност и история на злоупотреба. В определени хромозоми има някои общи върхове на свързване. От това следва, че трябва да има промени в гените и Гервасини е участвал в анализа на гени в централната нервна система, “чиято генетична жизнеспособност е последователно свързана със затлъстяването “, но не са напълно тествани в областта на ХР.
Мозъчният невротрофичен фактор – Brain-Derived Neurotrophic Factor (BDNF) е ген, необходим за контрола на теглото и енергийната хомеостаза и играе роля в психиатричните разстройства. Този ген e бил изследван, за да се определи дали промените в BDNF могат да повлияят на личността и да доведат някого до хранително разстройство. Докато мутациите в този ген показали ефект върху “общи психопатологични симптоми на пациенти с анорексия и булимия”; характеристики, по-често свързани с ХР, не са били засегнати в по-голямата си част. Изследователите заключили, че “BDNF генът може да допринесе за симптомите, които често се срещат в ХР, но това може да бъде по-показателно за коморбидните разстройства (депресия, тревожност и т.н.).”
Начинът, по който BDNF действа в мозъка, се контролира от рецептора на меланокортин 4 (MC4R). Мутациите в MC4R са свързани с емоционалното хранене и са “най-често срещаната моногенна причина за затлъстяването на човека.” Изследователите са проучили последователността на този ген, за да се определи дали могат да се наблюдават мутации при пациенти, страдащи от преяждане, които не са били с наднормено тегло, но не са намерени доказателства в тази връзка.
След това Гервасини разглежда Регулатора на невроналния растеж 1 – Neuronal Growth Regulator 1 (NEGR1) – ген, свързан със затлъстяването, който също влияе върху мотивацията и личността. Изследователите изследвали 21 мутации в този ген и са открили “централен регион на гена, чиято вариабилност силно корелира с по-лошата симптоматика на пациентите с булимия в някои личностни черти като стремеж към слабост, неефективност и интероцептивно осъзнаване.”
Последното изследване на Гервасини разглежда два гена, TFAP2B и KCTD15, и как те засягат личността на хората с булимия и анорексия. Хранителното поведение се регулира от тези гени. Проучването показва известна връзка със симптомите на ХР.
Гервасини твърди, че тези изследвания са само началото на генното тестване по отношение на ХР, засягащо редица други гени, които трябва да бъдат изследвани. В завършените проучвания е установил, че гените, свързани с наднорменото тегло, са повече свързани с пациентите с булимия, отколкото с тези с анорексия. Въпреки това, повечето генни проучвания досега са фокусирани върху пациенти с анорексия. По мнение на Гервасини трябва да се съсредоточи вниманието върху генните изследвания върху булимия и/или безконтролно преяждане. За съжаление, хомогенността намалява с увеличаването на размера на извадката и определенията за ХР и инструментите за тяхното оценяване не са последователни. Гервасини заключава, че “някои от механизмите, които стоят в основата на различните поведения, наблюдавани при пациенти с психични разстройства, включително ХР, посредничат към приноса на гените на психологическите черти “. Важно е да се натрупат повече познания за взаимодействието на тези гени.
За да прочетете тази статия в нейната цялост, моля кликнете тук –
https://sciencetrends.com/genetics-behaviors-associated-eating-disorders/
Гервасини, Гуилермо. “Генетика на поведенията, свързани с хранителни разстройства”. Научни тенденции, 5 декември 2017 г. Уеб. 8 декември 2017 г.
Превела статията Константина Страхилова Янкулска – гр. Благоевград: Преподавател във ВУЗ и средни училища; Сътрудник в екип в Център за личностно развитие „Его“ – психологични консултации и семинари; Консултант по темите: „Поддържане на добро здравословно и физическо състояние чрез рационално и природосъобразно хранене“; Асоцииран Сътрудник в Сферата на Хранителни Нарушения“ и член на IAEDP; Консултант в подхода Интуитивно хранене към Академия „Емоции и Хранене“; e-mail: k.yankulska@gmail.com
