Най-често разпространяваните митове за Хранителните Нарушения

Следната информация е предназначена да разсее най-разпространените зле разбрани схващания около хранителните разстройства и засегнатите от тях. Ако член на вашето семейство страда от хранително разстройство, споделете настоящата информация (напр. с други членове на семейството, приятели, учители, треньори, семейния лекар)

1. Хранителните разстройства  не са заболявания.

Хранителните разстройства са сложни клинични / психиатрични заболявания. Хранителните разстройства се класифицират като психично заболяване от Диагностичния и Статистически Наръчник на Психичните Разстройства (DSM- 5) на Американската Психиатрична Асоциация, като за тях се счита, че често имат биологична основа и се съпътстват с психично заболяване като например клинична депресия, тревожност или обсесивно-компулсивно разстройство.

2. Хранителните разстройства не се срещат често.

Те се срещат често. Случаите на анорексия невроза, булимия нервоза и преяждането зачестяват в САЩ и по света. В САЩ процента на засегнатите от клинична и субклинична анорексия жени на юношеска възраст и ранна зрялост може да достигне 15%. Анорексия невроза се нарежда на 3-то място сред най-често срещаните хронични заболявания сред американските момичета през пубертета. Най-новите изследвания показват, че до 7% от американските жени са заболели от булимия в определен период от живота си. Във всеки един момент 5% от американското население е засегнато от недиагностицирана булимия. Съвременните изследвания сочат, че преяждането засяга 0,7% до 4% от общото население.

3. Хранителните разстройства са избор.

Никой не избира да се разболее от хранително разстройство. Те се развиват с времето и изискват адекватно лечение за да се справят със сложните клинични/психиатрични симптоми и свързаните с тях проблеми.

4. Хранителните разстройства се срещат само при жени.

Хранителните разстройства се срещат и при мъжете. Не са много солидните статистически данни за разпространението на хранителните разстройства при мъжете, но се счита че заболяването е по-често отколкото показва статистиката поради по-малкия брой лица с поставена диагноза. Около една четвърт от диагностицираните с анорексия деца са момчета. Националната асоциация по атлетика в колежите, след извършено проучване относно честотата на прояви на хранително разстройство сред спортистите през 90-те години, съобщава че сред спортистите страдащи от хранително разстройство 7% са мъже. По отношение на преяждането, предварителните проучвания показват еднакви проценти на разпространение сред мъже и жени. Възможно е честотата на разпространение сред мъжете да е занижена, тъй като жените по-често търят помощ и здравните работници са по-склонни да поставят диагноза хранително разстройство на жена. Между мъже и жени съществуват разлики в симптомите: жените поставят акцента върху отслабването, а мъжете върху трупане на мускулна маса. Въпреки че индикатори като промяната на начина на хранене с цел увеличаване на мускулната маса, прекомерното спортуване или злоупотребата със стероиди все още не са признати за критерии за поставяне на диагноза хранително разстройство, все по-голям брой изследвания показват че тези фактори са характерни за много, но не всички, мъже с хранителни разстройства.

5. Повечето мъже, които страдат от хранителни разстройства, са хомосексуалисти.

Секскуалните предпочитания нямат отношение към развиването на хранително разстройство.

6. Анорексия невроза е единственото сериозно хранително разстройство.

Всички хранителни разстройства могат да имат вредни физически и психологически последици. Въпреки, че прекомерното отслабване е характерна черта на анорексия невроза, останалите хранителни разстройства могат също да имат сериозни и застрашаващи живота последици, като например електролитния дисбаланс в резултат на прочистване.

7. Човек не може да умре от булимия.

Въпреки че смъртните случаи вследствие на булимия невроза са много по-малко на брой от тези в резултат на анорексия невроза, страдащите от булимия могат да носят висок риск от смърт или внезапна смърт вследствие на прочистване и неговото влияние върху сърцето и електролитния дисбаланс. Употребата на лаксативи и прекомерното спортуване могат да повишат риска от смърт у лица, които се считат за активни  булимици.

8. Субклиничните случаи на хранително разстройство не са сериозни.

Въпреки че е възможно даден пациент да не отговори на всички диагностични критерии за хранително разстройство, последствията от нередовното хранене (например често повръщане, прекомерни физически упражнения, тревожност) могат да предизвикат дългосрочни увреждания и изискват интервенция. Ранната интервенция може да предотврати развитието на напълно завършено клинично хранително разстройство.

9. Анорексията представлява „диета с неблагоприятно развитие”.

Анорексията няма нищо общо със спазването на диети. Тя е животозастрашаващо клинично/психиатрично заболяване

10. Страдащите от анорексия изобщо не се хранят.

Повечето анорексици се хранят, но са склонни да консумират малки порции, нискокалорични храни или странни хранителни комбинации. Някои от закусват със сладки десерти и не консумират нищо друго през целия ден. Други могат да ядат маруля и горчица на всеки 2 часа или пък само подправки. Нередовните хранителни навици са строго индивидуални. Преустановяването изцяло на приемането на храна е рядко и би довело до смърт от недохранване в рамките на няколко седмици.

11. Само по външния вид може да се определи дали някой има хранително разстройство.

Не може. Анорексията може да се забелязва визуално, но страдащите могат да носят широки дрехи за скриване на тялото. Булимията се „вижда” по-трудно тъй като засегнатите често са с нормално или дори могат да бъдат с наднормено тегло. В някои случаи могат да се наблюдават видими белези като например внезапно отслабване или напълняване; в други промени не се наблюдават. Засегнатите от хранителни разстройства могат да бъдат много изобретателни в прикриването на признаците и симптомите. По тази причина е възможно хранителното разстройство да остане неоткрито в продължение на месеци, години и дори цял живот.

12. Проблемът с хранителните разстройства е във външния вид и красотата.

Хранителните разстройства са психично заболяване, и нямат много общо с храната, храненето, външния вид или красотата. Това се вижда най-ясно от продължителността на заболяването дълго след като човек е достигнал първоначалните си “ЦЕЛИ” по отношение на теглото. Хранителните разстройства обикновено са свързани с емоционални проблеми като например контрол и ниско самочувствие и често са част от “двойна” диагноза на клинична депресия, тревожност или обсесивно-компулсивно разстройство.

13. Хранителните разстройства се причиняват от нездравословни и нереални образи в медиите.

Докато социо-културни фактори (като “слабият идеал”) могат да допринест или да предизвикат началото на процеса на развитие на хранително разстройство, изследванията показват, че причините са разностранни и включват биологични, социални, както и фактори от обкръжението на индивида. Не всеки, който е изложен на медийни образи на слаби “перфектни” тела развива хранително разстройство. Хранителни разстройства като анорексия нервоза са документирани в медицинската литература от 1800 г., когато социалната концепция за идеална форма на женското и мъжко тяло се е различавала значително от днешната – дълго време преди средствата за масова информация да популяризират слабите женски или слабите мускулести мъжки тела.

14. Единствено хората с висок социоикономически статус развиват хранителни разстройства.

Хранителни разстройства могат да развият хора на всички социо-икономически нива. Хранителни разстройства са регистрирани у хора от всички социо-икономически и възрастови групи, от двата пола и в много държави в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка.

15. Възстановяването от хранително разстройство е рядкост.

Възстановяването може да отнеме месеци или години, но много хора след лечение накрая се възстановяват. Процентите на възстановилите се варират в голяма степен между отделните лица и за различните хранителни разстройства. Ранната интервенция, съчетана с адекватно лечение може да подобри резултатите при всички видове хранителни разстройства. Въпреки че анорексия невроза се свързва с най-висок процент смъртност от всички психиатрични разстройства, изследванията показват, че приблизително половината от заболелите от анорексия невроза се възстановяват, около 20% продължават да изпитват трудности с храненето и, погледнато в дългосрочен план, около 20% умират в резултат на медицински или психологически усложнения.

16. Хранителните разстройства са начин за привличане на внимание.

Причините за хранителните разстройства са комплексни и обикновено включват социо-икономически, културни, биологични фактори, както и фактори от околната среда. Хората страдащи от хранителни разстройства обикновено полагат неимоверни усилия да прикрият състоянието си поради срам или желание да продължат болестното състояние, което се възприема от тях като средство за контролиране на живота. Хранителните разстройства често са признак на дълбоки психологически проблеми като ниско самочувствие и желание за контрол. Проявите на хранителните разстройства понякога могат да бъдат интерпретирани като „привличане на вниманието”; въпреки това те показват, че засегнатото лице е подвластно на сериозни конфликти и се нуждае от помощ.

17. Прочистването е обикновено повръщание.

Определението за прочистване е изхвърляне на съдържанието на стомаха или червата по какъвто и да е начин. При булимията прочистването се използва за да се компенсира прекомерната консумация на храна. Начините за прочистване включват повръщане, клизма, злоупотереба с инсулин, гладуване, както и прекомерно спортуване. Всеки един от тези начини може да бъде опасен и да доведе до сериозни спешни медицински проблеми или смърт. Пречистването чрез повръщане може също така да увреди зъбите и хранопровода поради киселинността на изхвърляното съдържание.

18. Не сте болен, ако не сте твърде слаб.

В действителност малък процент от хората с хранителни нарушения достигат състояние на измършавяване, което често се представя от медиите. Твърдението, че човек е наистина болен, ако е необичайно слаб или със свръх тегло е една от причините да не се търси лечение и да се продължава със саморазрушителното поведение.

30- килограмовия анорексик, който често се изтъква в медиите е рядкост и представлява много малък процент от действителните хора с хранителни нарушения. Медиите искат да покажат нещо драматично, но хората с хранителни нарушения, които са с относително нормално тегло не са достатъчно шокиращи за да привлекат вниманието на останалите хора, които очакват да видят нещо наистина потресаващо. Това не е реалността.

В същото време човек може да страда от недохранване, независимо от теглото му. Например, някои с наднормено тегло могат да бъдат недохранени, защото те се хранят изключително само с нездравословна храна, в която липсват важните за организма хранителни вещества. Хората с нормално телесно тегло могат да страдат от недохранване ако те са ограничили или напълно изключили храните, източник на протеини, ако страдат от булимия, при която чрез елиминативните медоти се губят/не се усвояват специфични хранителни вещества. Има хора с хранителни нарушения с различни размери и тегло и всички те се нуждаят от лечение. Твърдението, че не сте болен докато не станете като ходещ скелет е вярно и е дори потенциално опасно!

19. Отговорът на всички проблеми е в „проклетата храната”.

Мисленето, че вие не се нуждаете от терапия за да се възстановите от хранително разстройство, а просто трябва да се храните и да спрете прочистващите поведения (повръщане, лаксативи, диуретици или прекомерни упражнения) НЕ Е ВЯРНО.

Хората мислят, че възстановяването е свързано единствено с правилното хранене, но основните причини за хранителните нарушения и така наречените „лоши хранителни навици” са психическите и емоционални разстройства. Не може да се поправи поведението свързано с храненето, ако не се разкрие какво се случва вътре в нас.

Хранителните нарушения са психични заболявания. Причините са които са различни и включват депресия, проблеми в семейството, ниско самоуважение, гняв, обществен натиск, налаганите от медиите модели за красота, липса на знания за храненето и т.н. Редуцираното хранене и булимията имат сходни ефекти върху мозъка като вид зависимости. Мозъка се „пристрастява” към калорийния дефицит. Хранителното поведение може да породи отказ, които да доведе до тревожност, депресия, раздразнителност, обезводняване и електролитни нарушения, както и суицидни мисли.

Зависимостта към храната при тези хора е подобна като при пристрастяването към хероин, за това те се нуждаят от подкрепа

20. Всички булимици искат да бъдат анорексици, но не могат да спрат да ядат.

Това не е вярно. Актовете на преяждане и прочистване не винаги са причинени от глад /макар да е вярно, че глада често води до преяждане при всеки с или без наличието на хранително разстройство/. Преяждането, а също така и самото прочистване след това, е свързано и с нивата на триптофан и серотонин в мозъка. И двете могат да доведат до пристрастяване. Хората с хранителни нарушения, които редовно се ограничават могат да бъдат по-склонни да търсят начини да постигнат удовлетворение. В същото време, много анорексици не преяждат, но осъществяват прочистване след относително нормално количество приета храна. Накратко по-горното твърдение не е вярно.

21. Всички булимички са „Пълни“.

„Аз съм с наднормено тегло, страдаща от булимия което не се вписва в общопшриетото разбиране че “всички булимици са с нормално тегло или са слаби”. Хората си мислят, че имам склонност към преяждане, но това не е така.”

“Хората си мислят, че ако сте с наднормено тегло значи имате склонност към преяждане или хиперфагия. /Като за хиперфагията някои учени твърдят, че е на физиологична основа – поемане на голямо количество храна при остро чувство на глад, а склонност към преяждане /компулсивно преяждане/ е на емоционална основа./ но това далеч не е така и те остават шокирани когато разберат, че хранителното ми разстройство е булимия.”

Булимията може да се наблюдава при хора с различни размери и килограми – от поднормено до наднормено тегло. Прочистването (повръщане, употреба на лаксативи, диуретици или клизмите) не е начин да се оттърве тялото от изличните калории или да се промени метаболизма, като в резултат на тези хранителни навици хората достигат различно телесно тегло.

22. Имаме дъщеря, включена в програма за лечение! Нашите проблеми вече са минало.

Тя ще се оправи.Уау. Толкова добре се чувстваме и нямаме за какво да се притесняваме. Тя ще излезе от там излекувана и животът ни ще бъде отново нормален.

Жалко, че някои хора си мислят, че след като достигнат определени килограми всичко е наред и няма нужда от повече лечение.

Сега нека помислим за минута: Лицето с хранително нарушение е принудено да се храни всеки ден с определена храна като вид и количество в продължение на седмици. Получава се така, че те в резултата на това наддават на килограми, след което излизат от болничното заведение с повече килограми отколкото преди това и отново са изправени пред същите социални проблеми, но още по потиснати от увеличаването на теглото. Хората с хранителни нарушения се опитват да се справят със ситуациите в живота, които пораждат стрес, чрез различните си хранителни поведения. И поради тази причини не е очудващ факта, че не малка част от тези хора рецидивират във времето.

В резултата на нормализиране на телесното тегло, отделни части от тялото, като бедра, корем, дупе и други, възвръщат първоначалната си форма, което може да породи изключителна тревожност у някои пациенти, като те отново се опитват да върнат предишните си форми чрез неправилно хранително поведение.

22. Възстановяването на тегло означава излекуване.

Тъй като това не е вярно, много пациенти се страхуват, че наддаването на теглото би означавало загуба на подкрепа от страна на семейството и приятелите и че физическото здраве ще доведе до лечението преди те да са достигнали състояние на психично здраве.

23. Отричането решава проблема.

„Когато за първи път се питах да получа помощ при нормално телесно тегло, всичките ми лекари казаха, че това е нормално за 18- годишно момиче, и че ако не съм с поднормено тегло значи нямам проблем.”

Ако някои се тъпче и повръща това не може да бъде нормално. Отричането на заболяването може да бъда много вредно. Заболяването не трябва да се пренебрегва и игнорира, защото това може да засили техното редуцирано хранене и елиминативните методи. По думите на страдащ от хранително разстройство няма по-лошо от това да омаловажават проблема ти, да твърдят, че всичко е наред, защото това може да задълбочи проблема, за да разберат околните, че той съществува.

Мразя това: „ Вие сте на 14 години, как може да имате хранително нарушение?” Това е много тъжно. И още по-неприятно е, че това е широкоприето, че тези, които развиват хранително нарушение в по-ранна възраст са много по-трудни за лечение. Също така, повечето разстройства в храненето се развиват при тийнейджърите.

„Но вие не можете да имата хранително нарушение щом го признавате, всичко хора с подобни разстройства го отричат”. Това просто не е вярно.

24. Ако сте започнали на собствена воля диета, вие може да спрете по този начин също.

Работата е там, от момента, в който не искам да го направя повече и че хранителните нарушения надделяват и това вече не е “избор”.
В началото може да има избор, както наркотиците и алкохола са избор. За съжаление обаче, вие започвате да се пристрастявате и в крайна сметка продължавате със същото поведение за да се чувствате добре.
Тук излиза въпросът дали едно хранително нарушение е в резултат на генетика, околна среда, общество, личен опит или комбинация от всички. Има много дискусии и противоречия за това какво кара едно лице да има проблеми с храненето. Проучвания показват, че съществува генетична предразположеност, а околната среда може да задейства и отключи заболяването при хора, които са генетично предразположени. Други изследвание показват, че диетите и глада, които се наблюдава при тях могат да персистират (да доведат) до хранително нарушение.

25. Тя е твърде стара за да има хранително разстройство.

Анорексията и булимията не са заболявания, които се срещат само при тийнейджърите. Те се наблюдават при хора от различни възрастови групи. Разбира се, има по-малко възрастни хора в центровете за лечение на хранителни нарушения, но това често се дължи на други ограничения, които не им позволяват да търсят помощ – деца, семейство, отговорности в работата, финанси или че няма да бъдат добре приети в лечебното заведение поради възрастта си. Проучванията дори показват че има значителен разстеж 12 % разпрозстранение повече сред деца под 12 години и жени и мъже на възраст над 40 години, което превръща Хранителните разстройства от заболявания сред девойките в масови- социални заболявания.

26. Хората с хранителни нарушения се опитват да манипулират останалите.

Това определено е мит. Когато един човек с хранително разстройство нарушава своята програма за лечение, това обикновено се случва защото той все още не е готов за него. Повечето хора, които молят за помощ не са в тази категория.

Много хора с хранителни разстройства се чувстват отчуждени от лекуващия екип или техните семейства, когато ги обвиняват и като резултат, те често се чувстват неподкрепяни и губят вяра в програмата. Те могат да изберат да не говорят от страх да не бъдат обвинени за нещо. В крайна сметка, лечението работи най-добре, когато има доверие и открита комуникация между лекуващия и пациента и когато участват активно в оздравителния процес.

27. Ако имате хранително разстройство вие сте експерт по всички хранителни разстройства.

По някаква причина, “нормалните” хора изглежда мислят, че хората с хранителни разстройства са добри източници на съвети за диети. Всеки, който някога е имал хранително разстройство вероятно са го питали много хора за тайните на отслабването, как да се преборят с глада или как да по-бързо да отслабнат. Никога не правете това!!! Първо, ако хората с хранителни нарушения са такива експерти в диетата и храненето, те не трябва да прибягват до екстремно поведение, за да поддържат теглото си. Второ, ако човек се опитва да се възстанови от хранително разстройство, той трябва да бъде заобиколен с хора, които правят здравословен избор на храни и да приемат тялата си каквито са.

Запишете се, за да получавате новини за нашите събития и информационни бюлетини!

При въпроси и за записване ни пишете имейл на: bia.unikal@gmail.com изпращайки и телефонният си номер за обратна връзка.

Запитвания и заявки относно обучения, уебинари и курсове за професионалисти и студенти, ни пишете на: student.unikal@gmail.com

При въпроси относно Партньорската ни мрежа, ни пишете на: unikaled@gmail.com

Тел. за връзка:  +359 897 621 607 или 0878-205 221

Сертификация и курсове.