ОБЕКТИФИКАЦИЯТА КАТО ПРИЧИНА ЗА ХРАНИТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА ПРИ ЮНОШИТЕ

ОБЕКТИФИКАЦИЯТА КАТО ПРИЧИНА ЗА ХРАНИТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА ПРИ ЮНОШИТЕ

 

ОБЕКТИФИКАЦИЯТА КАТО ПРИЧИНА ЗА ХРАНИТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА ПРИ ЮНОШИТЕ

В своята теория за обектификацията Фридриксон и Робъртс /Fredrickson and Roberts (1997)/ твърдят, че обектификацията на самия себе си може директно да доведе до хранителни проблеми и разстройства. Теорията на обектификацията адресира ролята на динамиката между половете в разликите в представата за собственото тяло. Тази теория започва с тезата, че обществото придава различни значения на мъжкото и женското тяло.  Мъжките тела, особено телата на белите мъже, биват разглеждани като активни и функционални. От тях се очаква да правят неща и да постигат цели.

woman-1958723_1920Женските и момичешките тела – от друга страна, се очаква да бъдат гледани като обекти. Освен това, според изследователи обществото счита, че основната социална функция на женското тяло е да бъде гледано по сексуален начин и да носи удоволствие на мъжете. Жените, които не съумяват да изпълнят това, стават мишена на шеги, подигравки, коментари (дори от момичета) или биват отлъчвани.

Този процес на третиране на телата на жените като сексуални обекти се нарича обектификация. Още по-коварно е, че често жените придобиват (интернализират) този външен поглед и обектифицират сами себе си. Това означава, че жените се самонаблюдават критично и следят телата си, за да се подсигурят, че са достатъчно привлекателни и че отговарят на стандартите на обществото. Дори ученички в началните училища осъзнават и интернализират тези стандарти. Значително малцинство от ученичките в началните училища – проучванията обикновено показват 40% до четвърти или пети клас – се притесняват дали не са или няма да станат твърде пълни.

boy-3495344_1280Скорошно дългосрочно изследване показва че около 40% от 5 до 9-годишните момичета искат да бъдат по-слаби и това желание е повлияно от социалния натиск на връстниците им.

Обсесивното самонаблюдение и усещането за невъзможност за покриване на културните стандарти за женска красота, и съответно стойност в обществото, полагат основите на депресия и хранителни разстройства. Обектификацията се асоциира с депресия сред момичета в юношеска възрасти тази депресия е предпоставка за увеличаване на патологичното хранене по време на юношеството.

Също така е възможно „житейският опит”, особено травмиращи преживявания като сексуално насилие или сексуален тормоз в детството, да създават неврохимични или невробиологични промени, които повишават риска от хранителни проблеми и нарушения. Серотониновата система може да бъде особено тежко повлияна от такива стресори, особено при онези, чиято система е генетично податлива (напр. по-лесно се афектира от външни влияния). Тогава, ако момичето започне диета например или се сблъска с нов стресор (например втори случай на сексуално насилие), то може да започне да развива симптоми на хранително разстройство. Този модел, който комбинира поведенчески, генетични и невробилогични елементи, особено при юношите, заслужава много допълнително научно внимание.

Според МакКинли и Хайд жени, които възприемат себе си като обекти, които биват наблюдавани и оценявани от други хора, изпитват съзнание на обектифицираното тяло (СОТ). СОТ е конструкция подобна на обектификацията и се състои от три компонента.

teenager-2710526_1920Първият е самонаблюдение на тялото, чрез който жените възприемат тялото си подобно на външен наблюдател. Те губят връзка с това, което телата им могат да правят или чувстват. Това е в съответствие с феминистките аргументи, че момичетата в юношеска възраст за загубили своя „глас”  или се „самозаглушават”.

Вторият компонент от СОТ е срам от собственото тяло. Като част от обектификацията жените възприемат социалните стандарти за красота, включително стандарта за нереалистично слабо тяло. Много изследвания сочат, че много момичета в юношеска възраст интернализират идеала за слабо тяло, което е важен компонент при хранителните проблеми. Загрижеността за теглото наистина е утвърден предсказател на развитието на хранителни разстройства при момичетата в ученическа възраст. Много научни изследвания сочат, че интернализацията на идеала за слабо тяло се дължи на влиянието на културата.  

Например метаанализ на експериментални научни изследвания сочи, че има умерена взаимовръзка между четенето на модни списания и интернализацията на идеала за слабо тяло. Това сформира основата на срама от собственото тяло според теорията на обектификацията.

Третият компонент на СОТ са вярванията за контрол. Този термин се отнася за убеждението, че жените могат да контролират своите килограми, форми и външен вид достатъчно, че да достигнат културния стандарт. Научните изследвания сочат, че дори момичета в началното училище са наясно с идеала за слабо тяло и изполват различни техники, за да го постигнат.

СОТ може да се развие по време на пубертета и затова изследователите разработват метод за измерване на СОТ на деца в предпубертетна възраст, който разпределят между момчета и момичета на възраст от 10 до 12 години.  Установява се, че момичетата имат значително по-високи нива на СОТ от момчетата, дори на тази млада възраст. Хипотезата на Лидберг е, че някои аспекти на СОТ се развиват по време на пубертета, когато момичетата започват да бъдат обектифицирани. Промените по време на пубертета водят до повишено самонаблюдение и срам от собственото тяло при момичетата, но не и при момчетата. Също така се установява, че има взаимовръзка между сексуалния тормоз и СОТ и срама от собственото тяло и при момчетата, и при момичетата. Важно е да се отбележи, че сексуалният тормоз не е дефиниран като идващ от единия пол към другия – така че това не представлява типа сексуален тормоз, който учените феминисти твърдят, че разграничава жизнения опит на момчетата и момичетата.

Чрез този нов начин за измерване на СОТ нови научни изследвания биха могли да измерят ролята на самообектификацията в юношеска възраст, а може би и по-рано, за развитието на представата за собственото тяло и хранителните проблеми.

cheerleader-622894_1920 Вдъхновена от подобни инициативи, основателката на УНИКАЛ д-р Елисавета Павлова, сама преминала през професионалния терапевтичен тренинг BodyPositive през 2018 г., инициира и изгражда с помощта на доброволни сътрудници общност LOVED BODIES, която ви каним да рaзгледате :  LOVED BODIES Общност

Научете как да повишите мотивацията си за спорт и физическа активност, да подобрите представата за тялото си, как да се справите с емоционалното храненене, как да контролиранет ежедневието си, как да се справяте по-лесно със стреса, как да постигнете вътрешен мир и да балансирате енергията си, с нашите Подсъзнателни албуми с утвърждения в Категория:

СОЦИАЛНИ УМЕНИЯ 

За да получите целият ни Бюлетин 10, специално подготвен за Кампанията ни: „Учащи, специалисти и родители – заедно“,  както и за да бъдете информирани занапред за последните новости на нашия Институт УНИКАЛ и Академия ‘Емоции и Хранене”, моля да се абонирате на имейл associationunikal@gmail.comс Тема: Записване за 10 Бюлетин

Leave a Reply