ПРЕВЕНЦИЯ НА РЕЦИДИВИ ПРИ КОМПУЛСИВНО ПРЕЯЖДАНЕ

 
ПРЕВЕНЦИЯ НА РЕЦИДИВИ ПРИ КОМПУЛСИВНО ПРЕЯЖДАНЕ 

4

           С появата на 5-то издание на „Диагностично и статистическо ръководство за психични разстройства“ на Американската психиатрична асоциация /DSM-5/, компулсивното преяждане (BED) е утвърдено като пълноправно хранително разстройство и диагноза, различна от останалите хранителни или свързани с хранене заболявания, вместо, както до момента се разглеждаше, като  „хранително разстройство, неопределено по друг начин“.

          Петото издание на „Диагностично и статистическо ръководство за психични разстройства“  свали и прага за диагностициране на компулсивното преяждане, като намали честотата и продължителността на симптомите, които трябва да са налице, за да се постави диагнозата. Проучванията показват, че с петото издание на „Диагностично и статистическо ръководство за психични разстройства“ успешно се дефинира компулсивното преяждане и се разграничи психопатологията на различните хранителни разстройства (Накаи и др., 2017).

          В допълнение, спецификаторите на тежестта (лека и тежка форма на компулсивно преяждане, определени от честотата на проявление) изглежда осигуряват известна клинична полза, със значителни разлики между групите, наблюдавани в края на лечението. Според очакванията пациентите с „леко“ компулсивно преяждане са с по-високи стойности на въздържане от периоди на компулсивно преяждане, отколкото пациенти с „тежко” компулсивно преяждане (Даканалис и др., 2017).

          По отношение на ефикасност когнитивно-поведенческата терапия (в двете си форми – самопомощ и сеанси при специалист) е най-утвърдената психологическа терапия за компулсивно преяждане (Уилсън и Шафран, 2005). Проучванията сочат, че е ефективна за незабавно намаляване на склонността към компулсивно преяждане, както и за задържане на резултата в дългосрочен план (Хилбърт и др., 2012). Обхватът на допълнителните и комбинираните подходи за лечение с когнитивно-поведенческа терапия е твърде широк за настоящата статия, но са интересни последните проучвания (Грило, Риас и Мичел, 2016).

5 

           Според тях фармакотерапията и когнитивно-поведенческа терапия заедно постигат по-добри резултати, отколкото само фармакотерапията, но това по същество не променя самостоятелното въздействие на когнитивно-поведенческа терапия. Поради малките размери на извадките и други опасения относно методологията, са необходими допълнителни проучвания, за да се установят насоки за фармакотерапията в дългосрочен план.

          От гледна точка на връзката пациент – терапевт съвременните автори подчертават необходимостта от задълбочаване на работата с когнитивно-поведенческата терапия за компулсивното преяждане, като наблягат на когнитивните и психологическите променливи. Ако им се обърне адекватно внимание чрез когнитивно-поведенческа терапия, биха могли да подобрят резултатите от лечението и да засилят фокуса на когнитивно-поведенческата терапия върху превенция на рецидивите. По този начин се създава по-индивидуално ориентирано, по-ефективно и по-ефикасно лечение на пациентите. Смятаме, че подобни променливи  (ако са налице), заедно с преувеличаване значението на телесно тегло, размер и диета, ограничават фокуса на когнитивно-поведенческата терапия:

1)Импулсивност и прибързана реакция в отговор на негативна емоция /Negative Urgency – б.а. склонност да проявяваме импулсивно, рисково поведение в отговор на интензивна негативна емоция/. Прибързаната реакция под напрежение се определя като склонност да се държим импулсивно или да действаме необмислено, прибързано да взимаме решение в отговор на нещо отрицателно или в състояние на афект. Скорошно проучване  (Манасе и др., 2016) показва, че работата за придобиване на умения за регулиране на емоцията не е достатъчна за намаляване на склонността към импулсивни действия вследствие на негативни чувства.

Авторите стигат до заключението, че е необходимо изрично да се акцентира върху развитието на умения за забавяне и задържане на импулсивни отговори в състояние на силна негативна емоция – необходимо е за невъздържани пациенти с импулсивен отклик към храната, когато са в състояние на стрес. Умения като това да разпознаеш импулса за преяждане и да му отговориш неемоционално и неосъдително; „движейки се по гребена на вълната на импулса” и „отлагане на импулса”,  при което пациентите се учат да отлагат своя отговор на импулсите за компулсивно преяждане чрез серия от последователни стъпки; общи умения за решаване на проблеми ще повлияят ефективно отрицателната спешност/порив и могат лесно да допълнят когнитивно-поведенческата терапия.

Научих се да използвам храната на 9 г. при развода на родителите ми и след това скочих в дълбокото с компулсивно преяждане след сексуално посегателство, когато бях на 12 години. Прекарах съзнателния си живот в опити да преодолея хранителното разстройство, което ме изяждаше. Изкачих Килиманджаро 3 пъти в търсене на отговори.

Най-обезкуражаващите и трудни моменти от пътуването ми са били, когато съм имала рецидиви, особено първия успех след раждането на най-голямата ми дъщеря. Всяка крачка встрани от правилния път е изпълнена с неудобство и срам, но всяко кривване ми е помогнало да се изправя отново – по-бързо и по-силна.

Както ме учи съавторът ми, компулсивното преяждане е основано на невробиологията; така че лечението ми трябва да „пренавие” мозъка ми. В този живот, в който на човек му е необходима храна, за да оцелее, аз трябва да се науча да се приспособявам различно към мозъка, който имам. Все още имам същите импулси, уязвими места и пристъпи, но ключът е да им отговарям различно.

6

Leave a Reply