Хранителни разстройства, травма и посттравматично стресово разстройство (ПТСР)

 

Хранителни разстройства, травма и посттравматично стресово разстройство (ПТСР)

В тази полезна статия Каролин Кокър Рос, MD, MPH, ни дава безценна инфромация за хранителните разстройства, травмата, ПТСР и ни казва какво е необходимо да знаем, за да помогнем на хората да се чувстват по-добре.

Д-р Кокър Рос обяснява, че установяването на основната причина за хранителното разстройство е от критично значение за създаването на ефективен план за лечение на пациентите. Според нейния опит, в много от случаите основна причина за хранителното разстройство е нелекувана или неразрешена травма. Скорошни изследвания потвърждават важността на оценяването на травма или ПТСР в лечението на хранителните разстройства.

„Сред участниците в различни изследвания беше открита връзка между хранителните разстройства, особено булимия нервоза и пристъпно преяждане, и наличието на травма.“ Отдавна е известно, че сексуалното насилие в детството е рисков фактор за хранителни разстройства (както и за други психиатрични заболявания), а последни изследвания показват, че и други видове травми могат също да причинят хранителни разстройства. Изследване показва, че „преобладаващата част от жените и мъжете с анорексия нервоза, булимия нервоза и пристъпно преяждане съобщават за история на интерперсонална травма“. Най-значимото откритие е, че процентът на хранителни разстройства е като цяло по-висок сред хора, преживели травма и ПТСР.

Хранителните разстройства се свързват с много видове травми, включителни неглижиране, сексуално насилие, сексуален тормоз, фиическо насилие и тормоз, емоционално насилие, емоционално и физическо неглижиране (включително лишаване от храна), дразнене и тормоз.

Д-р Кокър Рос посочва, че засега не знаем точния механизъм как травмата допринася за развитието на хранително разстройство.
Това, което е известно е, че травмата може да причини разрив в нервната система, което може да затрудни индивида да се справя с емоциите си и поради това да се обърне към поведения на нарушено хранене или други зависимости, като средство да управлява тези неудобни емоции.

Друго достойно за отбелязване изследване предполага, че има корелация между ПТСР и хранителните разстройства. Това изследване установява, че процентът на булимия нервоза е значително по-висок само сред субекти с история на изнасилване и ПТСР, в сравнение със субекти с история на изнасилване без ПТСР, както и със субекти без история на изнасилване. „Тези резултати предполагат, че ПТСР, а не история на насилие сама по себе си, най-добре прогнозира появата на булимия нервоза.“ Д-р Кокър Рос пита дали ако това изследване предполага, че има връзка между хранителните разстройства и ПТСР, „ значи ли това, че ако не диагностицираме ПТСР във връзка с хранителни растройства, пречим на лечението както на ПТСР, така и на хранителното разстройство само по себе си?“

Д-р Кокър Рос заключава като описва общите характеристики на ПТСР и хранителните разстройства (напр. висок процент на дисоциация), както и обяснява, че има също „сходни генетични и биологични фактори, които могат да обяснят тази корелация.“ Но това също показва, че хранителните разстройства са много по комплицирани за лечение, отколкото се приемаше по-рано и че „този добавен слой сложност трябва да бъде разбран, за да се лекуват ефективно хранителните разстройства, травмата и ПТСР, когато две или повече от тях присъстват едновременно.“

Цялата статия можете да прочетете тук -https://www.nationaleatingdisorders.org/blog/eating-disorders-trauma-ptsd-recovery

Ross, Carolyn Coker. “Eating Disorders, Trauma, and PTSD.” National Eating Disorders Association. National Eating Disorders Association, 20 June 2017.

Статията е преведена от Мирослава Кантутис, консултант когнитивно-поведенческа психотерапия, работи с хранителни разстройства, www.terapiabg.com, e-mail: m_kantutis@abv.bg

Leave a Reply