КАМПАНИЯ „В ПРАЗНИЧНИТЕ ДНИ-РОДИТЕЛИТЕ В ДЕЙСТВИЕ ПРИ НАРУШЕНО ХРАНЕНЕ НА ДЕТЕТО ИМ!“

 

КАМПАНИЯ „В ПРАЗНИЧНИТЕ ДНИ-РОДИТЕЛИТЕ В ДЕЙСТВИЕ ПРИ НАРУШЕНО ХРАНЕНЕ!“

По инициатива на Първа Българска Организация за Хранителни Нарушения- Асоциация УНИКАЛ  : за родители на засегнати от хранителни разстройства  предлагаме практични и специфични съвети и стратегии, описани по-долу.

Времето на празниците, поради социалния аспект на множеството поводи за хранене води до изключително висок стрес и тревожност в лицата застрашени или засегнати от някаква форма на нарушено хранително поведение. Важно е да се разбере, че не на всяка цена е нужно да търсите познати белези (често показвани в медиите) на крайно изтощение- слабост, при която се четат ребрата. Тези състояние са изключително опасни и крайна степен на анорексия. Но освен това хранителни нарушение  по-широка е разпространеността на булимия, а още по-голяма на най-малко познатото клинично разстройство на храненето-безконтролно преяждане, като освен това най-често срещани са т.нар. субклинични хранителни нарушения включващи според DSM-5: 4 категория-други специфични разстройства на храненето и 5-та категория хранителни нарушения- неспецифични   разстройства на храненето. По време на празниците, когато семействата се събират около празничните трапези, лицата с нарушена форма на хранене изпитват силни страхове, тревога, паника, възможно е да странят от другите.

Моля, обърнете внимание: За по-голяма леснота при четене, са използвани “тя” и “я” в описанието по-долу, въпреки че съществуват хранителни разстройства при мъже, жени, момичета и момчета.  Тези съвети са подходящи за деца и тинейджъри от двата пола.

1.Първо, запазете спокойствие. Приближаването до дете с проблеми в храненето може да бъде доста трудно. Естествено, това е много шокиращо, да откриете, че вашият син или дъщеря могат да имат проблеми с храненето. Ако сте в паника, консултирайте се с вашият педиатър, психолог, вашият партньор, или надежден член на семейството или приятел. 

2.Намерете ресурси. Преди да доближите детето си, вие трябва да разберете какви ресурси са на разположение за себе си и за семейството ви, така че да можете да предложите полезна стратегия. Посъветвайте се с Вашият педиатър, личен лекър, или медицинска сестра за информация и референции. Научете колкото е възможно повече за хранителните разстройства, тъй като трябва да се чувствате като информиран родител. В тази насока, безплатни ресурси, лични истории, факти и съвети можете да намерите на сайта на Първа Българска Организация за Хранителни Нарушения-Асоциация УНИКАЛ.

3.Обърнете се към терапевт (желателно е да е специалист в сферата на Хранителните Разстройства или поне със съответният тренинг и професионален опит )първоначално – без детето си, но с партньора си – да се установи какви терапевтични практики и най-добри стратегии да имплементирате за вашето дете. Ако имате силни емоции като гняв към детето си, може да искате да работите с терапевт над собствените си емоции преди да започнете комуникация с детето си.

4.Не забравяйте, че хранителното разстройство е отчаян опит за справяне с основни проблеми. Въпреки че можете да видите колко нездравословно – непродуктивно и нарушено е храненето на вашето дете, тя може да го възприема като единственият начин да се справя с несгодите и емоциите в живота си. Ето защо е общо за хората с хранителни разстройства да се разстройват или ядосват, ако една майка се опитва да им помогне. Те могат да се опасяват, че ще им отнемете единственият механизъм за справяне с проблеми, с който те разполагат. Вашето дете може да откаже наличието на проблема, да е бясно, че сте открили тайната и, или  да не възприема грижата ви да бъде лекувано. За това и покажете повишена загриженост и след това и дайте време и пространство, за да мисли.

5.Разговора с нея започнете, като и кажете колко много я обичате. Обяснете, че не сте ядосани, а по-скоро, че сте разтревожени и загрижени за нея. Внимателно предложете някои конкретни наблюдения за емоционалното и благосъстояние или липсата на такова. Например: “Ти изглеждаш нещастна / тъжна/ пренатоварена/ тревожна / притеснена / отдалечена / нервна / ядосана, и аз съм притеснен за теб.” Говорете от сърцето си, като използвате “Аз” изявления. Избягвайте именуване на други хора, които също са притеснени за нея, като “лели, чичовци, баби и дядовци са притеснени.” Това може да я пренатовари и създаде усещане за заговор срещу нея.

6.Направете няколко забележки относно поведението на детето ви обяснявайки защо си мислите, че може да има проблеми с храненето. Например: “Виждам, че пропускаш хранения /гледам те как тичаш до тоалетната / чувам те да говориш през цялото време за това колко се страхуваш, че си дебела, какво си яла, колко килограма искаш да изгубиш, колко нови спортове започваш да упражняваш, и т.н. ” Отново, детето ви може да се чувства застрашено от откритието или наблюденията ви. Дайте му пространство за отговор, време да го слушате и го помолите да ви слуша.

7.Ако детето ви се разстрои , ядоса или отрича проблема,  запазете спокойствие. Не изпадайте в паника или в ядосано състояние. Избягвайте навлизането в борба за власт и надмощие, като например:”Да, ти трябва…/ Не, аз няма да ….”. Напомнете и, че родителите имат право да казват на детето си, когато са загрижени или разтревожени за него.

8.Ако тя настоява, че няма проблем, че тя ще може да спре сама, или, че наскоро тя е спряла вече, може да кажете нещо от рода на: “Знаеш ли как е с алкохолизма и отричането. Пристрастяването го прави толкова трудно да осъзнаят че имат сериозен проблем и че имат нужда от помощ. Притеснявам се, че ти си в капан в подобна ситуация“. Въпреки че чувам какво казваш, аз мисля, че наистина страдаш и имаш нужда от помощ за преустановяването. Вярвам в теб и знам, че заслужаваш да получиш помощ и да се почувстваш по-добре. “

9.Дори ако вашето дете знае, че има проблеми с храненето, тя все още може да се страхува и устойчиво да отказва получаването на помощ. Заболяването може да доведе болните да възприемат лечение като много заплашващо. Може да се наложи да се обърнете към Вашият любим човек-вашето дете много пъти, преди тя да се съгласи да приеме професионална помощ.

10.Отбележете, че сте родител, не експерт по хранителни разстройства, както и че ще стоите до нея докато тя получи грижите, от които се нуждае. Това е важно да се разбере- децата обикновено се чувстват по-сигурни с родителите си в подобни ситуации, ако те не мислят, че мама и татко ще говорят на всички за кризата в семейството им.

11.Опитайте се да избягвате да сте възрастният, който казва на детето си за аспекти на плана за нейното лечение, за които тя не иска да чуе. Нека педиатърът, личният лекар или психологът бъде носител на тези новини, така че вие да можете да бъдете подкрепящият родител, като например: Лекарят да съобщи: “Да, имате сериозно хранително разстройство и може да не бъдете в състояние да спортувате”. Родител: “Виждам колко разстройващо е за теб е да чуеш подобна новина и толкова много съжалявам, че трябва да минеш през всичко това. Но ние трябва да направим, каквото казва  д-р „Смит“.”

12.Понякога е по-добре да не пренатоварвате вашето дете с подробности за планът на лечение, докато тя не получи достатъчно време за да осъзнае, че вие сте наясно с нейното хранително разстройство. От друга страна, някои деца се чувстват облекчени да научат, че техните родители са намерили добър човек, за да им помогне. Доверете се на преценката на вашия любим човек-вашето дете. Ако тя отказва лечение, нежно и твърдо и кажете, че ще виждате колко  разстроена или ядосана е. Добавете, че сте разбрали как тя желае, да  я оставите на мира (или каквото съвпада с нейният отговор на първоначалния ви подход), но това няма да ви спре да сте загрижени за нея. Но не се хващайте  в борбата за това, което тя е или не е изяла.

13.Намерете терапевт, за предпочитане с опит в лечението на хранителни разстройства,както и стратегии как да помагате на вашият любим човек. Ако детето ви вече не живее у дома ви и отказва да търси лечение, може да искате да кажете нещо като: “Дори и ако не мога да те убедя да получиш помощ сега, не мога да спра да ме е грижа за тебе. ” Това ви дава един „крак във вратата“, без да е твърде заплашително и ви позволява да разполагате с време за стратегии допълнително. Успокойте се и избягвате да звучите, като че вашата мисия е да я спасите или да я излекувате. Ако детето ви е възрастен, не забравяйте, че в крайна сметка тя е отговорна за получаването на помощ, не може да я принудите насила.

14.Хранителните разстройства и нарушено хранене могат да бъдат сериозни физически и психически проблеми, и макар обикновено да не са,  могат да са спешни случаи в следните случаи: ако детето ви бързо губи теглото си, не яде изобщо, има припадъци, депресия, опити за самоубийство, или по друг начин е в сериозна опасност, потърсете професионална помощ веднага, като я заведете в спешен медицински център и и и кажете нещо от рода на: “Аз не се интересувам, че ми се сърдиш. Родителите не позволяват на децата си да страдат в опасност и изолация “.  

15.Предлагаме Ви подкрепа с нашето „Ръководство за Родители/Грижещи се за Лице с Хранително Нарушение (ХН)“, което предлага ценни практични насоки, информация и препоръки, които получавате в електронен формат . Това е единствено по рода си в България, подготвено лично от д-р Елисавета Павлова, която е първата у нас лицензирана като Специалист при ХН към Международната Организация IAEDP с 9 год. опит стартиращ в Канада.

За да поръчате Ръководството, чиято цена е 30 лв., изпратете имейл на: bia.unikal@gmail.com

За повече ресурси с информация за родители на деца с хранителни нарушения, моля посетете сайта на Първа Българска Организация при Хранителни Нарушения- Асоциация УНИКАЛ: www.bia-unikal.org или изпратете имейл за родителска консултация на: bia.unikal@gmail.com

Leave a Reply