Активация на Рестриктиви Хранителни Разстройства (ХР)

 

Активация на Рестриктиви Хранителни Разстройства (ХР)

Една от неприятните страни на възстановяването от хранително разстройство (ХР) е, че някои неща са се променили във вашето тяло, което не е така при хората без ХР. Затова първо ще обясня малко за промените, които се случват, когато генетичните мутации на ХР биват активирани при гладуване.

 

Когато човек имащ ХР и човек без ХР гладуват, нивата на лептин в техните системи падат значително. Лептинът е регулиращ хормон, който отговаря за метаболизма, апетита, образуването на костна тъкан и функцията на репродуктивните хормони. Когато теглото ни е здравословно и приемаме адекватни количества храна, лептинът ни е в оптимални нива. Когато те паднат, се случват две неща: метаболизмът бива потиснат и апетитът се увеличава.

При човек с ХР гладуването отключва гени, които променят нормалната функция на невротранзмитерите в мозъка. Невротранзмитерите са тези, които предизвикват тревожните и натрапливи мисли относно храненето и теглото. [WH Kaye et. al., 2005; F Fumeron et. al., 2001]. Човек без ХР ще каже, че се чувства раздразнителен, уморен, гладен и с лошо настроение, когато гладува. Падащите нива на лептин предизвикват неприятните настроения и огромния глад, които карат мозъка да потърси повече храна/енергия, които да изяде. Човек с ХР ще каже, че не е гладен. Макар и експертите да спорят за това дали наистина изпитва глад или не, то е ясно, че той се чувства по-спокоен, енергизиран и дистанциран от отрицателните чувства(емоционално притъпен) в резултат на потискането на глада си[S. Guisinger, 2003; M. Duclos et al.,2012]. Изкривените от ХР невротранзмитери успяват да противодействат на това, което нивата на лептин би трябвало да предизвикат: лошо настроение и желание да се яде повече.

Една трета от хората, които започват диета, се озовават на спектъра от рестриктивни хранителни нарушения [J Jones et. al., 2001; CM Shisslak, M Crago, 1995]. Макар и не всички от тях да стават клинични случаи, всички те изпитват тревожност и натрапливи мисли относно храната и теглото си през целия си живот (ако не бъдат третирани). Те могат да прераснат в клинични случаи във всеки един етап от живота си в резултат на стрес (всичко от настинка до раздяла) и също така е възможно да минават напред – назад по спектъра или да изпитват множество проявления на спектъра едновременно (анорексия, рестриктивни/реактивни хранителни цикли, булимия, орторексия (изключителен фокус върху здравословна храна) и анорексия атлетика (прекомерно спортуване)).

Ако човекът без и човекът с ХР са с едни и същи възраст/тегло/височина (преди гладуването) и ако и двамата възвърнат теглото си, каквото е било преди гладуването, то човекът без ХР ще възвърне оптималните си нива на лептин, но има няколко изследвания, които сочат, че се запазват абнормалиите в нивата на лептин за пациента с ХР. Стивън Гринспуун и колегите му откриват в своите проучвания, че нивата на лептин изглеждат по-ниски от оптималните при анорексичните пациенти дори при наличието на пълно възстановяване на теглото [S Grinspoon et. al., 1996], докато Кристос Манзорос и неговите колеги откриват, че нивата на лептин се възстановяват ненормално бързо при анорексичните пациенти. Възможно е тези противоречиви резултати да имат повече общо със заключенията на Абдул Дълуу и неговите колеги, които анализирайки повторно данните от Експеримента по гладуване Минесота, които сочат, че тялото има две отделни авторегулаторни системи за обратна връзка, които предизвикват хиперфагията след период на гладуване, и тези механизми произлизат поотделно от мастната и от мускулната тъкан на тялото[A. Dulloo et.al.,1996]. Преведено, това означава, че пациентите, възстановяващи се от рестриктивно хранително разстройство, имат нормални метаболитни реакции в границите на вариациите, които се наблюдават при тези без хранителни разстройства в Експеримента по гладуване Минесота [A. Keys et. al., 1945].

Тъй като лептинът има регулаторна функция за нормалното функциониране на репродуктивните хормони, пациент с ХР, с възстановено тегло има нужда от достатъчно лептин в системата си, за да нормализира своята репродуктивна функция, образуването на костната си тъкан и функцията на невротранзмитерите. При пациентите жени, при които цикълът не се е възвърнал, знаем, че е необходимо допълнително качване на тегло, за да се преустановят отново нормален хормонален цикъл, образуване на костна тъкан и функция на невротранзмитери [GA Laughlin et. al., 1998; CK Welt et. al., 2004; JD Vescovi et. al. 2008].

Източник: http://www.youreatopia.com/blog/2012/11/23/phases-of-recovery-from-a-restrictive-eating-disorder.html Превод: Ина Райкова

 

 

Leave a Reply