10. Oтричането на „Проблема“ не го разришава изобщо

„Когато за първи път се питах да получа помощ при нормално телесно тегло, всичките ми лекари казаха, че това е нормално за 18- годишно момиче, и че ако не съм с поднормено тегло значи нямам проблем.”

Ако някои се тъпче и повръща това не може да бъде нормално. Отричането на заболяването може да бъда много вредно. Заболяването не трябва да се пренебрегва и игнорира, защото това може да засили техното редуцирано хранене и елиминативните методи. По думите на страдащ от хранително разстройство няма по-лошо от това да омаловажават проблема ти, да твърдят, че всичко е наред, защото това може да задълбочи проблема, за да разберат околните, че той съществува.

Мразя това: „ Вие сте на 14 години, как може да имате хранително нарушение?” Това е много тъжно. И още по-неприятно е, че това е широкоприето, че тези, които развиват хранително нарушение в по-ранна възраст са много по-трудни за лечение. Също така, повечето разстройства в храненето се развиват при тийнейджърите.

„Но вие не можете да имата хранително нарушение щом го признавате, всичко хора с подобни разстройства го отричат”. Това просто не е вярно. 

Leave a Reply